Константин Каратеодори

Каратеодори е роден в Берлин на 13 септември 1873 г. в изтъкнато гръцко семейство от Константинопол. Баща му, Стефанос Каратеодорис, е османски дипломат в Берлин, а по-късно в Брюксел, така че момчето израства в Белгия, говорейки гръцки, френски и немски. Учи във военното училище в Брюксел и става инженер, а около 1900 г. работи за британците по строежа на язовирни стени на Нил в Египет. Там в свободното си време чете математика и решава да промени живота си.

На почти двайсет и седем години се записва в Берлинския университет, после преминава в Гьотинген, световната столица на математиката, където защитава докторат през 1904 г. при Херман Минковски. Възходът му е бърз: след постове в Хановер, Бреслау и другаде, през 1913 г. наследява Феликс Клайн в Гьотинген, а в края на Първата световна война преминава на катедра в Берлинския университет.

През 1920 г. министър-председателят Елефтериос Венизелос го кани да организира нов гръцки университет в Смирна – Йонийския университет. Каратеодори се хвърля в проекта, но през септември 1922 г. гръцката армия е разгромена в Мала Азия и Смирна изгаря. Той спасява каквото може и идва в Атина, където преподава в Университета и в Политехниката до 1924 г. Когато през 1926 г. е основана Атинската академия, той става един от нейните членове в класа на науките. От 1924 г. до смъртта си е професор в Мюнхен, където преживява нацистките години и войната. Умира в Мюнхен на 2 февруари 1950 г.

Математиката на Каратеодори е абстрактна, но влиянието ѝ е навсякъде. Във вариационното смятане, дяла, който търси криви и повърхнини, правещи дадена величина възможно най-малка или най-голяма, той разработва онова, което днес се нарича „царският път“ към предмета, изложен в книгата му от 1935 г. В теорията на мярката, която дефинира строго дължина, площ и вероятност, неговият метод за построяване на мярка от външна мярка, публикуван в лекциите му върху реалните функции от 1918 г., е стандартният подход, преподаван във всеки университет; студентите го срещат като „критерий на Каратеодори“ или „теорема на Каратеодори за продължението“. Той има и фундаментален принос към комплексния анализ и конформните изображения.

Извън същинската математика статията му от 1909 г. върху основите на термодинамиката дава на втория принцип аксиоматична форма, основана на един-единствен геометричен принцип: близо до всяко състояние на една система има състояния, които не могат да бъдат достигнати без топлообмен. Физиците и днес обсъждат този „принцип на Каратеодори“.

През 1916 г., докато Алберт Айнщайн завършва общата теория на относителността, двамата си разменят писма по проблеми на механиката и вариационното смятане – кореспонденция, която е запазена и все още се изучава от историците на науката. Каратеодори пише и на гръцки и до края смята себе си за гръцки учен, който просто работи в Германия.

В Гърция Каратеодори е символ на гръцкото превъзходство в науката, а името му се среща в училищните учебници по математика и в научнопопулярни текстове за гръцки учени. В Комотини, в Тракия, посветен на него музей показва книгите, писмата и личните му вещи и е място за поклонение за гръцките математици. Атинската академия, която го брои сред членовете си от основаването си през 1926 г., го почита като един от великите гръцки учени на новото време. Улици и училища из цяла Гърция носят името му – Οδός Καραθεοδωρή. Всеки, който учи математика или физика в университет, ще срещне името му в учебник, често без да знае, че човекът зад него е бил грък.

• Обучава се за инженер и работи по язовири на Нил, преди да се насочи към математиката на почти двайсет и седем години.
• През 1913 г. наследява в Гьотинген Феликс Клайн, един от най-прочутите математици на епохата.
• Айнщайн му пише през 1916 г., докато завършва общата теория на относителността.
• Гръцкият университет, който основава в Смирна, е готов да отвори врати, когато градът е унищожен през 1922 г.