Никос Панайотопулос

Никос Панайотопулос е роден през ноември 1941 г. в Митилини на остров Лесбос, в дребнобуржоазно семейство, и там за първи път гледа кино. Учи кино в Атина и усвоява занаята като асистент-режисьор в гръцки и чуждестранни продукции, предимно комерсиални популярни филми; често си спомня чиракуването си при касови режисьори като Стелиос Татасопулос. Но градът, който го формира, е Париж. Живее там от 1960 до 1973 г., посещава курсове по кино в Сорбоната и прекарва дълги часове във Френската синематека, където открива класиката на киното на големия екран. Като студенти той и Тео Ангелопулос дори делят един апартамент.

След завръщането си в Атина през 1973 г. прави няколко късометражни филма, а после първия си пълнометражен филм Τα χρώματα της ίριδας („Цветовете на ириса“, 1974). В последните си години работи със забележително темпо, почти по филм годишно. Втората му съпруга, костюмографката Марианна Спанудаки, създава костюмите за продукциите му. Той също пише: автобиографичната книга Από το καλάθι των αχρήστων („От кошчето за боклук“) и романа Τίποτα („Нищо“).

Умира от инфаркт през януари 2016 г., на 74 години. Седемнадесетият му филм, Η κόρη του Ρέμπραντ („Дъщерята на Рембранд“), е свален от кината само дни преди това, а той вече е заснел първата седмица от следващия, Amor fati.

Панайотопулос отказва да се обвърже с един стил. Минава от сюрреализма към ноара, мелодрамата, мюзикъла и роуд муви, а в Beautiful People (2001) дори преработва „Презрение“ на Годар. Не обича реализма и проповедта: «Δεν θέλω να καταγγείλω τίποτα» (Не искам да изобличавам нищо), казва той пред вестник Efimerida ton Syntakton. Един асистент веднъж нарича филмите му „комедии на мистерията“, а той казва, че с радост би поставил цялото си творчество под това заглавие.

Най-известният му филм, Οι τεμπέληδες της εύφορης κοιλάδας („Мързеливците от плодородната долина“, 1978), е по роман на Албер Косери, роден в Египет писател, който пише на френски. Богат баща и тримата му сина се оттеглят в селска вила и се отдават на съня, докато млада прислужница върши цялата работа; само най-малкият син се опитва да се откъсне. Много зрители го четат като алегория за диктатурата и за управляваща класа в упадък. Мрачен и пълен със символи, филмът все пак има търговски успех и печели „Златен леопард“ в Локарно.

По-късни филми достигат до широка публика: Ο εργένης („Ергенът“, 1997) по роман на Вангелис Раптопулос и Αυτή η νύχτα μένει („Тази нощ остава“, 1999), чиято едноименна песен на Стаматис Краунакис става огромен хит. Delivery (2004), избран за конкурса във Венеция, следва млад доставчик на пица със скутера му из скритите кътчета на Атина.

Панайотопулос остава особена фигура в Новото гръцко кино: от поколението на Ангелопулос, но винаги по свой път. Филмите му се връщат в ретроспективи; през 2022 г. например музеят „Пера“ в Истанбул прожектира „Мързеливците от плодородната долина“ на гръцки със субтитри. За задача на ниво B2 вземете фестивалния синопсис на Delivery и преразкажете началото му на гръцки с думи за последователност и движение: Πρώτα κατεβαίνει από το λεωφορείο (Първо слиза от автобуса), Μετά κοιμάται στον σταθμό (После спи на гарата), Το επόμενο πρωί ψάχνει δουλειά (На следващата сутрин търси работа). След това добавете къде отива със скутера си. Това са наши упражнителни изречения, не диалози от филма. Ако можете да гледате кратка сцена от „Мързеливците“, използвайте субтитри и описвайте само това, което виждате.

• Като студенти в Париж той и Тео Ангелопулос делят апартамент, макар по-късно филмите им да поемат съвсем различни посоки.
• „Мързеливците от плодородната долина“ е заснет в имение в Кифисия, зелено северно предградие на Атина.
• Лефтерис Вогядзис печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Сан Ремо за Ονειρεύομαι τους φίλους μου („Сънувам приятелите си“, 1993) по разкази на Димитрис Нолас.
• Той се обявява «υπέρ της ταπεινής τέχνης» (за скромното изкуство) и казва, че в евтин филм си много свободен.