Андреас Каркавицас

Каркавицас е роден на 12 март 1865 г. в Лехена, пазарно градче в равнината на Елида близо до западния бряг на Пелопонес, в търговско семейство. Учи медицина в Атина от 1883 до 1888 г. и още като студент започва да публикува разкази и да събира народните песни и обичаи на родния си край. През 1890 г. служи като млад военен лекар в Месолонги и Лариса, където опознава селата на наскоро присъединената Тесалия, а от октомври 1891 г. прекарва около четири години като корабен лекар на парахода Αθηνά, плавайки из Егейско море и слушайки моряците, чиито истории стават Λόγια της πλώρης.

През 1896 г. постъпва окончателно в санитарната служба на армията и остава офицер двадесет години, като участва в кампанията от 1897 г., в Балканските войни от 1912–13 г. и служи в гарнизони из цялата страна. Убеден привърженик на народния език, той пише за списание Νουμάς и заявява, че пуристката катаревуса е език, на който «хвърляш злато, а той ти връща въглища». През 1916 г. застава срещу революционното правителство на Венизелос в Солун, лежи няколко месеца в затвора и след това е пенсиониран.

Туберкулоза на гръкляна му отнема гласа в последните години, така че човекът, написал най-приказливата проза на гръцки, може да общува само на хартия. Умира в Маруси, край Атина, на 24 октомври 1922 г., на 57 години, в седмиците след Малоазийската катастрофа, и е погребан там.

Η Λυγερή („Стройната“, 1890, като книга през 1896 г.) е първата му голяма повест: Анти, момиче от Лехена, обича един мъж, но я омъжват за заможен бакалин на средна възраст, а книгата наблюдава без никаква романтика как тя се настанява в удобството. Ο Ζητιάνος („Просякът“, публикуван на части през 1896 г.) е шедьовърът. Дзиритокостас, професионален просяк, обучен в селата на Кравара, чиято цяла икономика е просията, пристига с момчето си Мудзурис в Нихтереми, село на карагунски крепостни селяни в тесалийско имение край долината Темпе. Продава на жените амулети и отвари, играе на страха и алчността им, а когато един мъж умира и пристигат властите, наказани са селяните, докато просякът си тръгва по-богат. Това е най-суровата картина на селска Гърция в гръцката литература.

Λόγια της πλώρης („Думи от носа“, 1899) събира двадесет морски разказа, разказвани от моряци на палубата на каик: Η θάλασσα („Морето“), в който синът на моряк цял живот бива предупреждаван срещу „невярното“ море, отнело мъжете от семейството, и който завършва с «Με κράζει η θάλασσα» („Морето ме зове“); Το γιούσουρι („Черният корал“), Οι σφουγγαράδες („Гъбарите“), Η Γοργόνα („Русалката“), където русалката пита дали цар Александър още е жив. Ο Αρχαιολόγος („Археологът“, 1904) е алегория: двама братя, Аристодимос, който живее само за руините и книжата на бащиния дом, и Димитракис, който иска да обработва земята, олицетворяват Гърция, разкъсвана между античното си минало и своето настояще.

Гръцките ученици се срещат с Каркавицас в христоматиите на гимназията чрез Η θάλασσα, Η Γοργόνα или откъс от Ο Ζητιάνος, а просякът Дзиритокостас е толкова познат злодей, колкото всеки друг в гръцката литература; «Κραβαρίτης», човек от Кравара, и до днес означава професионален просяк, до голяма степен заради романа му. Събраните му съчинения, обществено достояние от 1993 г., са безплатни в el.wikisource и в евтини издания. Лехена го почита с бюст и улица, а улици Καρκαβίτσα има в няколко гръцки града. За учащия морските разкази са най-добрата врата: кратки са, разказани от моряци в първо лице и пълни с лексиката на вятъра, лодката и брега, която и днес се чува на всеки гръцки остров.

• През по-голямата част от писателския си живот е действащ военен лекар и събира материала за Ο Ζητιάνος, докато служи в Тесалия през 1890 г.
• Λόγια της πλώρης се раждат от четирите години като корабен лекар на парахода Αθηνά, когато слуша на палубата историите на моряците.
• През 1892 г. отхвърля катаревуса с фразата «της ρίχνεις χρυσάφι και σου βγάζει κάρβουνο» („хвърляш ѝ злато, а тя ти връща въглища“).
• Туберкулоза на гръкляна го лишава от говор в последните години; умира през октомври 1922 г., дни след Малоазийската катастрофа.