Лорендзос Мавилис

Мавилис е роден на 6 септември 1860 г. на Итака, където баща му е съдия; семейството, с испански произход, се е установило на Корфу и Корфу е неговият дом. Израства в кръга на Йонийската, или Хептанеската, школа — корфиотската традиция, произлизаща от Соломос и поддържана жива от Яковос Полилас, който става негов наставник. След кратко време в Атинския университет през 1878 г. заминава за Германия и остава там с прекъсвания повече от десетилетие: Мюнхен, Ерланген, Фрайбург, където учи философия, класическа и индийска филология, и през 1890 г. защитава докторат в Ерланген. Научава санскрит достатъчно добре, за да превежда епизоди от „Махабхарата“, чете Кант и Шопенхауер и съставя шахматни задачи, публикувани в европейски шахматни списания.

Завърнал се на Корфу през 1890-те години, той пише повечето си сонети и живее като учен джентълмен, но националната кауза непрекъснато го откъсва от писалището. През 1896 г. се присъединява към Критското въстание срещу османците, а във войната от 1897 г. воюва като доброволец в Епир и е ранен в ръката. През 1910 г. е избран в Ревизионния парламент като депутат от Корфу и там, през 1911 г., произнася речта, с която го помнят и извън поезията: защитава говоримия език срещу онези, които го наричат вулгарен.

Когато през октомври 1912 г. избухва Първата балканска война, петдесет и две годишният Мавилис отново се записва доброволец и се присъединява към корпуса на гарибалдийските червеноризци, който воюва в Епир. На 28 ноември 1912 г. е смъртно ранен в битката при Дриско, на височините над Янина. Последните му записани думи са, че е очаквал много почести от тази война, но не и честта да умре за Гърция.

Мавилис е сонетистът на гръцката поезия. Той взема четиринадесетредовата италианска форма, позната на Йонийските острови от венецианските им векове, и ѝ придава плътност на звука и мисълта, каквато никой преди него не е постигал на гръцки: всяка рима е естествена, всеки ред тежи, а последният терцет обръща цялото стихотворение. Езикът му е богатият народен език на Корфу, с островни думи и смели инверсии, а темите му са темите на човек, който чете Шопенхауер и гледа морето: покоят на смъртта, красотата на природата, родината, паметта.

Най-известните сонети са Λήθη („Забрава“), който започва с реда, познат на всеки грък, че мъртвите са щастливи, защото забравят горчивината на живота, и моли живите да не ги оплакват по здрач; Ελιά („Маслина“), в който пчелен рой се заселва в хралупата на древна маслина и умиращото дърво намира утеха в живота в себе си; Καλλιπάτειρα, за знатната жена от Родос, която, преоблечена като треньор, влиза на Олимпийските игри, достъпни само за мъже, за да види как увенчават сина ѝ; Πατρίδα („Родина“), написан при завръщането му от Германия; както и Μούχρωμα („Здрач“) и Έρμονες („Ермонес“), кръстен на залив по западния бряг на Корфу. Оставя и преводи: от санскрит, от Шели, от немски поети.

Парламентарната му реч от 1911 г. стои редом със стиховете. В дебата дали конституцията да обяви катаревуса, архаизиращия писмен език, за официален език на държавата, Мавилис заявява, че вулгарен език не съществува, а само вулгарни хора, и че много вулгарни хора говорят катаревуса. Фразата, произнесена на официалния гръцки на парламента, и до днес е най-известната крилата фраза на движението за народния език.

Λήθη, Ελιά и Καλλιπάτειρα са неизменна част от гръцките училищни христоматии, а «Καλότυχοι οι νεκροί που λησμονάνε» е един от стиховете, които гърците най-често рецитират на погребения и помени. Корфу го почита с бюст и улица, улици Μαβίλη има в Атина, Солун и много други градове, а площад Μαβίλη в центъра на Атина е известно място за срещи. В Дриско, край Янина, паметник отбелязва мястото, където е паднал. Речта му за езика се цитира всеки път, когато гърците спорят за правилен и неправилен гръцки. Учащият може да прочете на глас Λήθη, само четиринадесет реда: звукът е същността.

• Имал е немски докторат по философия и е четял санскрит, от който е превел в гръцки стихове епизоди от „Махабхарата“.
• Съставял е шахматни задачи, публикувани в европейски шахматни списания — рядко хоби за поет.
• Воювал е като доброволец в три войни — на Крит през 1896 г., в Епир през 1897 г. и отново през 1912 г., — и е загинал в последната на петдесет и две години.
• Цялото му поетично творчество е около петдесет сонета и шепа други стихотворения, но три или четири от тях са във всяка гръцка училищна христоматия.