Спиридон Маринатос

Маринатос е роден на 17 ноември 1901 г. (4 ноември по стария календар) в Ликсури на остров Кефалония. Учи в Атинския университет, а по-късно в Берлин и Хале в Германия; през 1919 г., още студент, постъпва в Гръцката археологическа служба. Изпратен е на Крит, където през 1929 г. става ефор на старините и директор на музея в Ираклион (до 1937 г.), дом на големите минойски колекции. На Крит разкопава много обекти, сред тях през 1932 г. Амнисос, старото пристанище на Кносос, където открива минойска вила, украсена с изображения на лилии, а в руините – пласт пемза, лекия вулканичен камък, изхвърлян при изригванията.

През 1939 г. става професор по археология в Атинския университет и същата година копае при Термопилите, където на малкия хълм Колонос намира върхове на стрели от последната битка на Леонид и неговите спартанци през 480 г. пр. Хр. След войната работи в Месения, в района на Пилос, и в Маратон, а през 1955 г. е избран за член на Атинската академия. През 1967 г. започва разкопките, които увенчават кариерата му, в Акротири на Санторини. Същата година полковниците завземат властта в Гърция и Маринатос приема предложението на хунтата да оглави археологическата служба като генерален инспектор – пост, който заема до януари 1974 г. и заради който е критикуван. На 1 октомври 1974 г., докато работи в Акротири, пада от стена и загива. Погребан е, както е пожелал, в обекта, който е извадил на бял свят; през 2005 г. гробът му е преместен близо до южния вход.

Първата голяма идея на Маринатос се ражда от пемзата в Амнисос. В статия, публикувана през 1939 г. в британското списание Antiquity, „The Volcanic Destruction of Minoan Crete“ („Вулканичното унищожение на минойски Крит“), той предполага, че експлозията на вулкана на Тира, на около 110 километра северно от Крит, е изпратила пепел, земетресения и цунами срещу минойските брегове и е допринесла за падането на цивилизацията на Кносос. Теорията го прави известен. Днес учените датират изригването около 1600 г. пр. Хр., по-рано от окончателното падение на минойските дворци, така че връзката е по-малко пряка, отколкото е смятал, но изригването и до днес се смята за едно от великите събития на егейската бронзова епоха.

За да провери теорията си, избира Акротири в южната част на Санторини, където селяни са намирали древни стени. От 1967 г. екипът му разкрива процъфтяващ град от бронзовата епоха, затрупан от изригването и запазен под метри пепел: улици, площади, дву- и триетажни къщи, питоси за съхранение, мебели, чиято форма е оцеляла като кухини в пепелта. За разлика от Помпей почти не са открити тела; жителите изглежда са избягали навреме. Преди всичко стените са покрити със стенописи: Η Άνοιξη („Пролетта“) с червени лилии и лястовици, две момчета, които се боксират, млад рибар с улова си и дълъг миниатюрен фриз с флот, плаващ между пристанищни градове. Тези фрески промениха представата ни за егейското изкуство. Маринатос публикува резултатите година след година в докладите си Excavations at Thera („Разкопки на Тира“).

Днес Акротири е един от най-посещаваните археологически обекти в Гърция, защитен от голям модерен покрив; вървейки по древните му улици, минаваш близо до гроба на Маринатос до входа. Много от стенописите са в Националния археологически музей в Атина и в Музея на праисторическа Тира във Фира, а фреската „Пролетта“ с лястовиците се появява по плакати, корици на книги и сувенири. Разкопките продължават след смъртта му под ръководството на колегата му Христос Думас. Посетителите на Санторини често чуват историята, свързвана от Маринатос и други, че зад Платоновата легенда за Атлантида стои унищожението на Тира. В Ликсури, родния му град, го помнят като един от прочутите синове на Кефалония.

• Пръв предлага връзката между изригването на Тира и минойски Крит в статия от 1939 г.
• При Термопилите, на хълма Колонос, намира върхове на стрели от битката през 480 г. пр. Хр.
• В Акротири почти не са открити човешки останки, което подсказва, че жителите са избягали преди изригването.
• Загива в Акротири през 1974 г. след падане по време на разкопките и е погребан в рамките на обекта.