Николаос Мандзарос

Мандзарос е роден на Корфу през октомври 1795 г. като единствен син в аристократично семейство; баща му Яковос е юрист. Майка му Реджина Турини, чието семейство произхожда от Задар в Далмация, му дава първите уроци по теория и пиано. Баща му се надява синът да учи медицина, но момчето продължава обучението си при най-добрите учители на острова. Като семейството си той никога не смята музиката за професия: до края на живота си се представя като κτηματίας (земевладелец) и преподава, без да приема възнаграждение.

Първите му творби – три концертни арии и едноактната комична пиеса Don Crepuscolo – са представени на Корфу през 1815 г. От 1819 г. той прекарва дълги периоди в Италия, особено в Неапол, където се запознава с опитния композитор Николо Дзингарели. През 1826 г. отново се установява на Корфу, а по-късно отказва предложение да ръководи музикално училище в Неапол. Когато Дионисиос Соломос се премества на Корфу през 1828 г., двамата стават близки приятели. През април 1841 г. Мандзарос става пожизнен художествен ръководител на основаното през 1840 г. Филхармонично дружество на Корфу, което съчетава безплатно музикално училище с концерти. Йонийските острови, под британски протекторат от 1815 г., се присъединяват към Гърция през 1864 г. Умира на Корфу през 1872 г.

Ранните творби на Мандзарос, писани между 1815 и 1827 г., усвояват италианския оперен стил; текстовете им са на италиански. От края на 1820-те години той започва да пише музика по гръцка поезия, голяма част от нея на Соломос. Първата му музикална версия на Ύμνος εις την Ελευθερίαν, създадена около 1828–1830 г. за четиригласен мъжки хор, е тази, чието начало става химн. Той се връща към поемата няколко пъти. През 1844 г. предлага на крал Отон нова, по-сложна версия с надеждата тя да стане национален химн; не е приета, но той получава Сребърния кръст на ордена „Спасител“. През 1861 г., по молба на военния министър, прави още една версия в маршов стил.

Думите и музиката имат различни автори: Соломос пише поемата през 1823 г., а Мандзарос композира музиката по-късно. След обединението от 1864 г. крал Георгиос I чува химна на Корфу и през 1865 г. първите две строфи стават официален национален химн. Мандзарос пише и църковна музика, клавирни sinfonie и творби за духов оркестър. От 1840-те години все повече се насочва към контрапункта и пише за учениците си ръководства по хармония като Studio pratico dell’Armonia. Докторска дисертация от 2023 г. в Йонийския университет го описва като първия грък, преподавал систематично западна музикална теория.

На гръцките училищни тържества, церемониите по награждаване и националните празници звучи мелодията на Мандзарос, обикновено без името му. На Корфу наследството му е особено видимо: Филхармоничното дружество на Корфу все още преподава музика и свири в публични шествия, друг оркестър носи името „Мандзарос“, а през 2022 г. филхармоничните оркестри на острова са вписани в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Гърция. През 2025 г. Атинската академия му посвещава изложба. Опитайте: слушайте хорово изпълнение на химна, който се пее на гръцкия на Соломос, докато четете първата строфа, която започва с Σε γνωρίζω από την κόψη (Познавам те по острието). След това напишете две изречения с ο ένας… ο άλλος…, например Ο ένας έγραψε τους στίχους, ο άλλος τη μουσική (Единият написа думите, другият – музиката).

• Една и съща мелодия е национален химн и на Гърция (от 1865 г.), и на Кипър (от 1966 г.).
• Мандзарос се наричал земевладелец, а не професионален музикант, и преподавал без възнаграждение.
• Едноактната му комична пиеса Don Crepuscolo от 1815 г. е с италианско либрето.
• Негова ръкописна sinfonia за пиано е изложена в Музикалния музей на Филхармоничното дружество на Корфу.