Живот
Мария Лукия Хадзилазару, наричана Маци, е родена в Солун през януари 1914 г.; баща ѝ, Клеон Хадзилазарос, е бизнесмен. През Първата световна война семейството живее във Франция и Италия, а от 1919 г. се установява в Атина. През 1934 г., след като семейството губи състоянието си, двамата ѝ родители умират в разстояние на няколко месеца. Омъжва се три пъти; третият ѝ съпруг, от 1939 до 1943 г., е поетът сюрреалист Андреас Ембирикос.
През юни 1944 г., по време на германската окупация, издателство „Икарос“ издава първата ѝ сбирка под името Маци Андреу. През декември 1945 г. тя отплава за Париж с кораба „Матароа“ със стипендия от Френския институт. От 1946 до 1954 г. живее там с каталунския художник Хавиер Вилато, племенник на Пикасо; запознава се със самия Пикасо и започва да пише на френски.
Връща се в Атина през 1958 г. и до 1964 г. работи в Гръцката национална туристическа организация, после отново заминава за Париж. От 1973 г. пак живее в Атина и работи във връзките с обществеността на Търговската банка на Гърция. През 1984 г. разказва за живота си и чете свои стихове във филма на Фрида Лиапа за поредицата на ERT Γυναικεία πορτραίτα (Женски портрети). Умира в Атина на 16 юни 1987 г.
Творчество
Μάης, Ιούνης και Νοέμβρης (Май, юни и ноември, 1944) открива нова поредица за модерна гръцка поезия на „Икарос“, в която скоро излиза и Μπολιβάρ (Боливар) на Никос Енгонопулос. Книгата се появява, когато вестникарските критици осмиват сюрреализма, и критикът Михаил Родас напада и нейните стихове. По-късно тя разказва, че ги е писала почти без да спира, а после отново и отново ги е съкращавала и променяла, докато остане нещо съвсем мъничко, „като костилката на маслината“.
Езиците ѝ трябва да се разграничават. В Париж издава две книги на френски в малкото издателство на Ги Леви Мано: Cinq fois (Пет пъти, 1949) и La Frange des mots (Ресните на думите, 1954). Превежда и гръцки народни песни на френски в Chants populaires des Grecs (1951). На гръцки пише Κρυφοχώρι (Скрито село, 1951), а гръцките ѝ стихове са събрани в Έρως μελαχρινός (Тъмнокос Ерос, 1979). 7 × 3 (1984) съдържа текстове на гръцки, френски и английски, а Το δίχως άλλο (Непременно, 1985) е последната ѝ сбирка.
Стиховете ѝ са кратки, чувствени и пълни с изненадващи образи от тялото, природата и всекидневните неща. Самата тя нарича писането си постсюрреалистично (μεταϋπερρεαλιστικό).
Наследство в днешна Гърция
Дълго време Хадзилазару има малко читатели, но след смъртта ѝ интересът расте. „Икарос“ продължава да издава Ποιήματα 1944–1985; Христос Даниил публикува през 2012 г. нейна илюстрирана биография, а през 2013 г. излизат писмата ѝ от Париж до Ембирикос (1946–1947). През 2022 г. литературното списание Χάρτης (Хартис) ѝ посвещава голям тематичен раздел, в който се обсъжда и театрален спектакъл по нейни стихове. Според журналиста Статис Цангарусианос Манос Хадзидакис нарича творчеството ѝ „женска поезия, цялата страст“.
Опитайте: прочетете на глас гръцкото заглавие Μάης, Ιούνης και Νοέμβρης, напишете до него официалните форми Μάιος, Ιούνιος и Νοέμβριος и кажете своя дата, например «Γεννήθηκα στις 3 Μαΐου» (роден/родена съм на 3 май).
Знаете ли, че…?
- Казвала е, че владее три езика: заради местенията на родителите си първо научава английски, после италиански, а гръцки едва след завръщането си в Гърция.
- По думите ѝ метафизичните и философските ѝ мисли идват на френски и често напразно търси гръцката дума.
- Предпочита неофициалното εσύ (ти) пред учтивото εσείς (Вие) и го нарича „крачка към приятелството“.
- Корицата на първата ѝ книга е украсена с четирицветна гравюра на дърво от художниците Диамантопулу и Манусакис.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Μάης, Ιούνης και Νοέμβρης | Май, юни и ноември | 1944 |
| Cinq fois | Пет пъти (на френски) | 1949 |
| Κρυφοχώρι | Скрито село | 1951 |
| La Frange des mots | Ресните на думите (на френски) | 1954 |
| Έρως μελαχρινός | Тъмнокос Ерос | 1979 |
| Το δίχως άλλο | Непременно | 1985 |
Един ред за запомняне
Ψάχνεις τις σωστές λέξεις. Κι αυτό είναι ποίηση.
Psáchnis tis sostés léxis. Ki aftó íne poíisi.
Търсиш правилните думи. И това е поезия.





























































