Марика Нину

Нину е родена като Евангелия Атамян през 1922 г. на борда на кораба Ευαγγελίστρια („Евангелистрия“), който превозва семейството ѝ и други арменски бежанци от Смирна до Пирея след Малоазийската катастрофа. Пътят ѝ към сцената е необичаен. През 1944 г. тя се запознава с акробата Никос Николаидис, известен като Нино; работи първо на касата на трупата му, а после става негова партньорка в акробатичен номер, «Ντούο Νίνο» („Дуо Нино“), и обикаля с него на турнета. Майка му, актриса, ѝ дава името Марика в чест на великата актриса Марика Котопули, а от Нино идва фамилията ѝ.

През 1948 г. певецът Стелакис Перпиниадис я прави водеща певица в клуб „Флорида“ на булевард „Александрас“ в Атина. След това идва срещата, която променя живота ѝ: през 1949 г. тя заема мястото на Сотирия Белу в групата на Василис Цицанис, най-важния композитор на народната песен след войната, в «Τζίμης ο Χοντρός» („Дебелия Джими“), таверна на улица „Ахарнон“. Хората се редят на опашка отвън, за да ги чуят, а плочите им разнасят песните из цялата страна. Сътрудничеството е бурно и често прекъсвано от кавги, но ражда класически записи, а през 1951 г. дори пеят заедно в Константинопол.

В средата на 50-те години тя се разболява от рак. Оперирана е в Атина и заминава за лечение в Съединените щати, но умира на 23 февруари 1957 г., едва тридесет и пет годишна, оплакана от целия свят на народната музика.

Нину не пише песни; нейното изкуство е гласът ѝ. Той е чист, леко носов, с остър ръб и много чувство, и тя пее бавните ζεϊμπέκικα и χασάπικα с точност, при която се чува всяка дума. Във време, когато ребетико е бил мъжки свят, тя заедно със Сотирия Белу показва, че женски глас може да носи неговата мъка и гордост също толкова добре. За едва десет години записва около 170 песни на плочи с 78 оборота, като водещ или втори глас.

Името ѝ е свързано преди всичко с песните на Цицанис, сред тях Για τα μάτια π' αγαπώ („Заради очите, които обичам“, 1949) и Ο τραυματίας („Раненият“, 1949). Пее и за други композитори от онова време, например Ώρες σε κρυφοκοιτάζω („С часове те гледам тайно“, 1948) на Манолис Хиотис и Στα μπουζούκια να με πας („Заведи ме на бузуки“, 1950) на Йоргос Мицакис.

Едно от най-ценните ѝ наследства е запис на живо, направен през 1955 г. в «Τζίμης ο Χοντρός» от любител с магнетофон и издаден на плоча едва през 1977 г. Гръцката народна музика тогава почти винаги се записва в студио, затова тази лента е рядка възможност да чуем как е звучала една вечер в бузуки клуб: шумът на залата, разговорите между песните и гласът на Нину, който изпълва пространството.

Плочите на Нину днес лесно се намират, а «Για τα μάτια π' αγαπώ» е добра първа песен. Да слушате Нину и Белу една след друга е урок за два много различни начина да се пее една и съща музика. Краткият ѝ и отчасти загадъчен живот вдъхновява в Гърция книги, пиеси и телевизионни документални филми, а историята ѝ често се разказва заедно с тази на Цицанис и на клуба, където пеят. В таверни и музикални клубове певци още изпълняват песните, които тя прави известни, и мнозина казват, че са ги научили от плочите ѝ. Учащият може да слуша нейна песен с текста пред себе си и да следва думите ред по ред.

• Истинското ѝ име е Евангелия Атамян; фамилията Нину идва от партньора ѝ, акробата Нино.
• Преди да пее ребетико, обикаля на турнета като акробатка в номер за двама.
• Любителска лента от 1955 г. от «Τζίμης ο Χοντρός» съхранява гласа ѝ в истински клуб; излиза на плоча през 1977 г.
• През 1949 г. заема мястото на Сотирия Белу до Цицанис.