Никос Диму

Никос Диму е роден в Атина през 1935 г. и завършва Атинския колеж през 1954 г. Учи философия в Мюнхенския университет, както и английска и френска литература. Работата му обхваща реклама, журналистика, телевизия, радио и фотография. Пише за компютри и автомобили, както и за литература и философия. Поезия, проза, есета и сатира са част от един широк творчески път. Η δυστυχία του να είσαι Έλληνας („Нещастието да си грък“) излиза в „Икарос“ през 1975 г. и става най-известната му книга.

Диму превръща и живота си в продължителен литературен проект. Четири части около улиците, където е живял, се събират като Οι δρόμοι μου („Моите улици“) през 2004 г. Допълнено издание на „Патакис“ следва през 2015 г. В свой текст за ЕРТ обяснява, че автобиографията отнела петнадесет години и започнала от разпръснати лични истории. Музеят „Бенаки“ посвещава изложба и каталог на разнообразната му работа през 2015 г., събирайки писане, фотография и предавания. По-късни книги са Μικρό εγχειρίδιο ορθολογισμού (και ανορθολογισμού) („Кратък наръчник по рационализъм и ирационализъм“, 2016) и Η αντίσταση στον Δαρβίνο και άλλα 13 ετερόδοξα κείμενα („Съпротивата срещу Дарвин и още тринадесет неортодоксални текста“, 2024).

Η δυστυχία του να είσαι Έλληνας („Нещастието да си грък“, 1975) използва кратки номерирани размисли вместо непрекъснат разказ. Започва с разстоянието между желание и действителност, после разглежда гръцките представи за себе си, митове и страхове. Посвещението на Емануил Роидис вписва книгата в традиция на разколебаване на обществени уверености. Това са писателски доводи за съгласие или спор, не неутрални описания на всеки грък. Μικρό εγχειρίδιο ορθολογισμού (και ανορθολογισμού) („Кратък наръчник по рационализъм и ирационализъм“, 2016) представя критичното мислене като метод за упражняване, не наследена доктрина.

Οι δρόμοι μου („Моите улици“, събрано 2004, допълнено 2015) преминава от обществения спор към личния опит. Улиците организират спомени, но Диму описва вътрешен разказ вместо списък на събития. Детството при Окупацията, следването в Германия, работата и писането са един припомнян живот. Учащият може да започне свой спомен от място. Изберете улица от детството, започнете Όταν ήμουν παιδί… (Когато бях дете…) и добавете къде живеехте и как ходехте на училище. Три свои изречения образуват постижим първи автобиографичен абзац.

Диму е достъпен чрез издатели, архиви на предавания и каталога „Бенаки“. Страницата на ЕРТ Νίκος Δήμου: μια ζωή πιο αληθινή από μυθιστόρημα („Никос Диму: живот по-истински от роман“) съдържа негов разказ за писането на Οι δρόμοι μου („Моите улици“). Прочетете краткото начало и направете своя карта на спомен. Използвайте Όταν ήμουν παιδί… (Когато бях дете…), добавете Έμενα… (Живеех…) и Πήγαινα στο σχολείο… (Ходех на училище…). Изберете снимка или улица за помощ. Прочетете трите изречения и попитайте събеседник Πού έμενες; (Къде живееше?). Така упражнявате лично минало без цялата автобиография.

• Η δυστυχία του να είσαι Έλληνας от 1975 г. е посветено на Емануил Роидис.
• Автобиографията се развива от четири части около улиците, където е живял.
• Музеят „Бенаки“ представя заедно негови текстове и фотографии през 2015 г.