Живот
Архилох е старогръцки поет от Парос, творил през VII век пр.н.е. Парос и Тасос са географският фон на стиховете и по-късните биографии. Херодот го нарича съвременник на лидийския цар Гигес. Това помага за епохата, но точните рождена и смъртна дата са несигурни. Стиховете принадлежат на свят от острови, миграция, война и обществено съревнование. Живото първо лице изисква внимание: Аристотел обяснява, че във фрагмент 19 за Гигес говори дърводелецът Харон. Поетичният глас не доказва автоматично събитие от авторовия живот.
Творбите достигат като фрагменти в антични цитати, ръкописи и папируси. Съвременни редактори ги номерират; тук се използват номерата на Уест. Те не са антични заглавия или сигурна хронология. Парос го помни и чрез паметници и надписи. Надписът на Мнесиеп от III век пр.н.е. разказва за поетическото призвание векове след живота му. Той показва по-късна памет, не биография от очевидец. Мястото му в литературата се опира на гласове, питащи за честта, богатството, скръбта и човешката устойчивост.
Творчество

Фрагменти 1 и 2 съпоставят военния живот с поетическо умение и всекидневна храна. В първия говорителят служи на бога на войната и познава дара на Музите. Във втория хлябът и виното постоянно се свързват с копие. Кратките образи събират различни самоличности в един глас. Фрагмент 5, условно наричан стихотворение за щита, цени оцеляването повече от изгубеното оръжие. Говорителят мисли да придобие друг щит. Провокацията е в лекотата на оспорването на воинската чест.
Фрагмент 19 чрез дърводелеца Харон изразява равнодушие към златото и властта на Гигес. Фрагмент 128 се обръща към собственото сърце и разглежда успеха и страданието без крайности. Използвани са съвременни номера и описателни названия; редът е числов, датите на създаване неизвестни. Езикът е старогръцки, предимно йонийски и метрически. Новогръцка версия отваря ситуацията преди трудните оригинални форми. От оставения предмет във фрагмент 5 отделното ни всекидневно упражнение преминава към είχα (имах) и έχω (имам), описвайки предишното и сегашното място на молив.
Наследство в днешна Гърция
Гръцките учебни антологии представят Архилох с оригинал, новогръцки преводи и бележки. Отворете записа на Центъра за гръцки език за фрагмент 5 West и прочетете първо новогръцкия превод и бележките за случката с щита. После хванете молив, оставете го до тетрадка и кажете Πριν είχα το μολύβι στο χέρι (Преди моливът беше в ръката ми), Τώρα το έχω στο τραπέζι (Сега го имам на масата). Дръжте είχα (имах) и έχω (имам) видими, докато местите предмета. Партньорът описва друга промяна. Упражнявате всекидневен новогръцки; древните йонийски форми изискват отделно обяснение.
Знаете ли, че…?
- Номерата на Уест са съвременни препратки, не антични заглавия.
- Четирите стиха за щита може да са цяло стихотворение въпреки названието фрагмент.
- Аристотел назовава дърводелеца Харон като говорител за Гигес.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Απόσπασμα 1 West — πολεμιστής και Μούσες | Фрагмент 1 — воин и Музи | 7th c. BCE |
| Απόσπασμα 2 West — το δόρυ | Фрагмент 2 — копието | 7th c. BCE |
| Απόσπασμα 5 West — η ασπίδα | Фрагмент 5 — щитът | 7th c. BCE |
| Απόσπασμα 19 West — ο Γύγης | Фрагмент 19 — Гигес | 7th c. BCE |
| Απόσπασμα 128 West — προς την καρδιά | Фрагмент 128 — към сърцето | 7th c. BCE |
Един ред за запомняне
αὐτὸν δ᾽ ἐξεσάωσα. τί μοι μέλει ἀσπὶς ἐκείνη;
На днешен гръцкиΤον εαυτό μου όμως τον έσωσα. Τι με νοιάζει εκείνη η ασπίδα;
aftón d’ exesáosa. ti mi méli aspís ekíni?
Но себе си спасих. Какво ме интересува онзи щит?

























































































