Живот
Теокрит произхожда от Сиракуза, гръцки град в Сицилия със силна традиция на комедията и мима. Твори през първата половина на III век пр.н.е.; точните дати на раждане и смърт са несигурни. Поезията му принадлежи на елинистическия свят, където гръцката литература свързва Сицилия, Егейските острови и Египет. Биографичната традиция и стиховете го свързват с Кос и Александрия, но мястото на едно стихотворение не доказва пребиваване на автора там. Възхвалата на Птолемей II и обръщението към Хиерон от Сиракуза разкриват търсенето на признание и подкрепа от владетелите.
Запазеното творчество предлага изградени гласове, а не последователна автобиография. В Θαλύσια („Празник на жътвата“) разказвачът Симихид върви из Кос и среща козаря Ликид. Двамата разменят песни преди селски празник. Учените изследват връзката между разказвач и поет, но епизодът не е буквален дневник. Сборникът съчетава пастири, митични фигури и граждани. Някои предадени под името му стихотворения се смятат за неавтентични. Тази смесена традиция помага да разграничим историческия поет от по-широката пасторална традиция около него.
Творчество
Идилиите са кратки стихотворения с различни места и гласове. Θύρσις ἢ Ὠιδή („Тирсис или Песента“), идилия 1, поставя песен за Дафнис в центъра на среща между селски певци. Θαλύσια („Празник на жътвата“), идилия 7, свързва размяната на песни с пътуване и празник на Деметра. Συρακόσιαι ἢ Ἀδωνιάζουσαι („Сиракузанки или Жени на празника на Адонис“), идилия 15, следва две жени през Александрия до царско тържество. Градските гласове показват, че сборникът не е само спокойна природа.
Теокрит пише изкусни стихове, често на литературен дорийски и в епически хекзаметър. Всекидневни жестове и разговори съжителстват с митове и учени препратки. Пастирите са художествени образи, не документален запис на селска реч. В края на седмата идилия звучат насекоми и птици, въздухът ухае на лятна зрялост, край хората има много круши и ябълки. Цитатът е стих 143. Следващите вдъхновяват отделна новогръцка задача: ένα μήλο / δύο μήλα (една ябълка / две ябълки), ένα αχλάδι / δύο αχλάδια (една круша / две круши). Това са съвременни форми, а не твърдение, че древните думи и диалектът са гръцки A2.
Наследство в днешна Гърция
Центърът за гръцки език представя Теокрит в античната антология и елинистическия литературен справочник, разграничавайки селски и градски идилии. Намерете с превод последния пейзаж в Θαλύσια, идилия 7, стихове 135–147. Забележете крушите и ябълките в 144–145. После използвайте плодове или рисунка: означете една ябълка с ένα μήλο, две с δύο μήλα; повторете с ένα αχλάδι / δύο αχλάδια (една круша / две круши). Попитайте Πόσα μήλα έχεις; (Колко ябълки имаш?). Поетичното изобилие става полезно новогръцко броене, а древният дорийски остава отделно четене с помощ.
Знаете ли, че…?
- Идилиите съдържат и градски сцени наред с пастирите.
- Седмата идилия чества Деметра, богиня на житото и реколтата.
- Някои стихотворения под негово име се смятат за неавтентични.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Θύρσις ἢ Ὠιδή (Εἰδύλλιον 1) | Тирсис или Песента (Идилия 1) | Early 3rd century BCE |
| Θαλύσια (Εἰδύλλιον 7) | Празник на жътвата (Идилия 7) | Early 3rd century BCE |
| Κύκλωψ (Εἰδύλλιον 11) | Циклопът (Идилия 11) | Early 3rd century BCE |
| Συρακόσιαι ἢ Ἀδωνιάζουσαι (Εἰδύλλιον 15) | Сиракузанки или Жени на празника на Адонис (Идилия 15) | Early 3rd century BCE |
Един ред за запомняне
πάντʼ ὦσδεν θέρεος μάλα πίονος, ὦσδε δʼ ὀπώρας.
На днешен гръцкиΌλα μύριζαν πλούσιο καλοκαίρι, μύριζαν την εποχή των ώριμων καρπών.
pánt’ ôsden théreos mála píonos, ôsde d’ opṓras.
Всичко ухаеше на изобилно лято, на сезона на зрелите плодове.
