Лена Платонос

Лена Платонос е родена в Ираклион на 21 октомври 1951 г. и израства в Атина. Започва пиано като дете и продължава музикалното си образование във Виена и Берлин. След завръщането си в Гърция работи с Трета програма на ERT под ръководството на Манос Хадзидакис. Приносът ѝ към Εδώ Λιλιπούπολη (Тук е Лилипуполи) е част от колективен радиопроект, свързващ композиция, въображаеми герои и гръцки думи.

Σαμποτάζ (Саботаж), издаден през 1981 г., я събира с авторката на текстове Марианина Криези и певците Савина Янату и Янис Паламидас. Καρυωτάκης: 13 τραγούδια (Кариотакис: тринадесет песни) следва през 1982 г., изпят от Янату. Μάσκες ηλίου (Слънчеви маски, 1984), Γκάλοπ (Галоп, 1985) и Λεπιδόπτερα (Люспестокрили, 1986) оформят след това характерен електронен корпус.

По-късните проекти продължават да свързват композиция, текстове и други изпълнители. През 2010 г. тя издава музикални версии на Кавафис с Паламидас, споделяйки аранжиментите със Стергиос Цирлиангос. Международното преиздаване на Галоп през 2015 г. представя старите записи на нови слушатели. Същата година в Onassis Stegi представя англоезичен цикъл по Емили Дикинсън. През март 2024 г. Τα παραδοξιακά (Традоксикалс) със Stergios T. съчетава традиционни песни и електронни инструменти. Сътрудничествата очертават кариера между песен, поезия, радио и експеримент.

Платонос разглежда гласа като нещо повече от носител на мелодия. Реч, променящи се тембри, електронни пулсации и тихи интервали могат заедно да изградят творбата. Записите от 1980-те развиват тези възможности с аналогови инструменти. В интервю от 2021 г. тя разказва как е записала патица в Нидерландия и използвала звука в Διάλειμμα το Σάββατο (Съботна почивка) от Слънчеви маски. Обикновен звук може да стане част от композиран свят.

Галоп включва ежедневни сцени и фигури наред с въображаеми преобразявания. Τι νέα ψιψίνα; (Какво ново, писанке?) предлага познат въпрос в заглавието, но цялата творба е експериментална художествена реч. Учащият може да отдели краткия израз и да разгледа паузите, без да очаква незабавно разбиране на всяка фраза.

Музикалните версии на поезия включват други гласове и трудни текстове. Савина Янату пее Кариотакис; Янис Паламидас изпълнява Кавафис сред електрически и електронни звуци. Това са музикални прочити на гръцка поезия. Представеният през 2015 г. цикъл по Дикинсън използва английски думи. Уточняването на езика помага при избора на материал. Връзката между писмена дума, говорна форма и музикална среда остава конкретен път към работата ѝ.

Намерете официалното аудио Τι νέα ψιψίνα; от Галоп в Greek Songs. Вземете само Τι νέα; („Какво ново?“). След влизането на гласа чуйте кратък откъс и отбележете една пауза; спрете и задайте въпроса със своя спокоен ежедневен глас. Отговорете например Καλά, εσύ; Сравнете въпроса с ритъма на записа вместо да копирате цялата художествена интерпретация. Текстът A2 дава ήχος, ομιλία и παύση за описване на разликата. Архивът на ERT предлага и интервю от 2010 г. с исторически изпълнения. За гръцки избирайте конкретно гръцкоезични записи: Платонос е създавала музика и по английска поезия.

• Савина Янату пее музикалните версии на Кариотакис от 1982 г.
• Галоп излиза първоначално през 1985 г.; международното преиздаване на Dark Entries е от 2015 г.
• Янис Паламидас изпълнява музикалните версии на Кавафис от 2010 г., аранжирани от Платонос и Стергиос Цирлиангос.