Питагор

Питагор е роден на Самос, големия остров край бреговете на Мала Азия, около 570 г. пр.н.е., син на Мнезарх, резбар на скъпоценни камъни или търговец. По-късни автори разказват, че на младини пътувал надалеч и учил при жреците на Египет и астрономите на Вавилон; разказите са късни, но по негово време Самос е бил богат търговски остров с връзки из цялото Източно Средиземноморие, така че част от това може да е вярно. Около 530 г. пр.н.е., докато тиранът Поликрат управлявал Самос, той напуснал острова завинаги и отплавал на запад към Кротон (Κρότων), гръцки град на „стъпалото“ на Италия.

В Кротон той основал нещо средно между философска школа, религиозно братство и политически клуб. Членовете споделяли имуществото си, спазвали правила за мълчание и хранене и били разделени на вътрешен и външен кръг; необичайно за епохата, приемали се и жени, а преданието нарежда Теано, съпругата му, сред питагорейците. Общността придобила голямо влияние над Кротон и съседните градове и това влияние ѝ създало врагове. Бунт, воден от кротонец на име Килон, прогонил питагорейците и изгорил дома им за събрания. Питагор се оттеглил в Метапонт, по-нататък по крайбрежието, където умрял около 495 г. пр.н.е.

Всичко, което знаем, идва от други, и то най-вече от много по-късно време: Аристотел говори предпазливо за «така наречените питагорейци», докато биографиите на Порфирий и Ямблих, написани осем века след смъртта му, го превръщат в чудотворец със златно бедро. Още приживе бил прочут: съвременникът му Ксенофан му се присмива, задето спрял човек, който биел кутре, защото разпознал в скимтенето му гласа на умрял приятел.

Сърцевината на питагорейското учение била, че светът е изграден върху числото. Последователите открили, че приятните музикални интервали съответстват на прости отношения между дължините на струните: октавата е 2:1, квинтата 3:2, квартата 4:3. Ако хармонията е число, разсъждавали те, може би всичко е число, от движенията на планетите, за които си представяли, че произвеждат музика на сферите, до справедливостта и душата. Те почитали τετρακτύς, триъгълника от десет точки, съставен от 1+2+3+4, и се кълнели в него. Теоремата, носеща неговото име, че в правоъгълен триъгълник квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на другите две страни, била известна на практика на вавилонците хиляда години по-рано; това, което питагорейците вероятно добавили, била идеята да се докаже.

Вторият стълб била душата. Питагор учел за μετεμψύχωση, преминаването на душата след смъртта в друго тяло, човешко или животинско, поради което последователите му не ядели месо и се отнасяли грижовно към животните. Прочутата забрана да се яде бакла принадлежи към същия сбор от правила, ἀκούσματα (чути неща), кратки изречения, които членовете учели и спазвали безпрекословно; изразът «αὐτὸς ἔφα», той самият го каза, бил последният им аргумент. Според предание, което води началото си от IV век пр.н.е., Питагор изковал и думата φιλόσοφος, любител на мъдростта, казвайки, че само боговете са мъдри. Школата му живяла поколения наред: Филолай записал нейната космология, Архит от Тарент строял машини и управлявал града си, а Платон вплел питагорейските идеи за числото и безсмъртната душа в собствената си философия.

Всеки гръцки ученик учи Πυθαγόρειο θεώρημα във втората година на гимназията, обикновено с формулировката «το τετράγωνο της υποτείνουσας ισούται με το άθροισμα των τετραγώνων των δύο κάθετων πλευρών», и тя остава с хората за цял живот. На Самос пристанищното градче Тигани е преименувано на Πυθαγόρειο (Питагорио) през 1955 г.; в края на пристанищния вълнолом се издига висока статуя на Питагор, който държи прав ъгъл, а древният град, с тунела на Евпалин от неговия собствен век, е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Във всеки сувенирен магазин на острова може да се купи «δίκαιη κούπα του Πυθαγόρα» (чашата на Питагор), която се изпразва докрай, ако я напълниш твърде алчно: урок по умереност, който древните приписвали на него. Гръцката дума за вегетарианец някога била «πυθαγόρειος», а музикантите и днес говорят за питагорейски строй.

• Теоремата, наречена на него, била използвана от вавилонските земемери повече от хиляда години преди раждането му; приносът на школата му вероятно е доказателството.
• Преданието казва, че той пръв нарекъл себе си φιλόσοφος, любител на мъдростта, а не σοφός, мъдрец.
• На последователите му не било позволено да ядат бакла и няколко антични автори дават противоречиви обяснения защо.
• Не е оцеляло нито едно изречение, написано от Питагор; дори древните спорели дали изобщо е написал нещо.