Янулис Халепас

Халепас е роден на 24 август 1851 г. в Пиргос (Панормос), село на мраморни майстори в северната част на Тинос. Баща му държи работилница за обработка на мрамор и момчето израства сред длета и каменни блокове. Учи в Школата за изящни изкуства в Атина, а през 1873 г. стипендия от църквата „Евангелистрия“ на Тинос го изпраща в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Връща се в Атина през 1876 г., отваря ателие и за две години създава най-известните си творби.

През 1878 г. разсъдъкът му рухва. Той унищожава скулптури, спира да работи и няколко пъти се опитва да сложи край на живота си. През 1888 г. семейството му го настанява в психиатричната болница на Корфу, където остава до 1902 г. След това се връща в Пиргос да живее с майка си, която вярва, че скулптурата е причинила болестта му, и чупи фигурите, които той се опитва да прави. Години наред работи като овчар по хълмовете на Тинос и е кроткият селски „луд“.

Майка му умира през 1916 г., а около 1918 г., на 67 години, Халепас отново започва да вае, предимно в глина и гипс. Гипсовите отливки на негови творби, показани в Атинската академия през 1925 г., и наградата „Аристион“ за изкуства на Академията през 1927 г. му носят късно признание. През 1930 г. се премества в Атина при роднини и работи почти до края. Умира там на 15 септември 1938 г.

Младият Халепас е класически скулптор в духа на Мюнхен от XIX век. Неговият Σατυρίσκος παίζων με τον Έρωτα („Млад сатир, играещ с Ерос“, 1877) показва митичен сатир, който закача малкия бог на любовта, изпълнен с движение и хумор. Η Κοιμωμένη („Заспалата“, 1878) е направена за гроба на София Афентаки, момиче от заможно семейство, починало младо от туберкулоза. Халепас не показва смъртта: той показва млада жена, заспала в леглото си, чаршафът пада естествено върху тялото ѝ, едната ръка лежи близо до гърдите, сякаш всеки момент може да се събуди. Същата година той започва Μήδεια („Медея“), майката от гръцката трагедия, която убива децата си; творбата остава недовършена, когато започва болестта му.

Творбите от старостта му са съвсем различни. В малки фигури от глина и гипс той отново и отново се връща към същите теми – сатирът и Ерос, Медея, сцени от Библията, – но класическото спокойствие е изчезнало. Телата са груби, лицата почти детски, формите опростени, сякаш е забравил правилата на Академията и е намерил собствен език. Критиците на XX век виждат в тези късни творби много модерен скулптор и днес те се ценят толкова високо, колкото мраморните шедьоври от младостта му.

За да се срещнете с Халепас, отидете в Първото гробище на Атина (Α΄ Νεκροταφείο), близо до Панатинайския стадион, и потърсете „Заспалата“: това е един от най-посещаваните гробове там. На Тинос родната му къща в Пиргос е малък музей до Музея на тиноските творци, а в селото все още има училище за обработка на мрамор. Националната галерия в Атина показва както ранните му мраморни творби, сред тях „Сатир, играещ с Ерос“ от 1877 г., така и късните му глинени фигури. Животът му е вдъхновил книги и документални филми, а „Заспалата“ се появява на много корици на книги.

• Той е далеч от изкуството около четиридесет години, от 1878 до около 1918 г., и въпреки това става най-почитаният гръцки скулптор на своето време.
• Започва отново да вае на 67 и продължава да работи почти до 87-годишна възраст.
• „Заспалата“ е гробът на реален човек: София Афентаки, починала млада през 1873 г.
• Родното му село Пиргос на Тинос е дало поколения скулптори по мрамор и все още има училище за обработка на мрамор.