Папафлесас

Георгиос Флесас, по-късно Григориос Дикеос, е роден около 1788 г. в село Полиани в Месения, в югозападната част на Пелопонес. Учи в прочутото училище в Димицана и става монах с името Григориос; прякорът Παπαφλέσσας означава просто «отец Флесас». Горд и свадлив, той скоро влиза в конфликт както с османските власти, така и с църковните си началници и трябва да напусне Пелопонес за Константинопол.

Там около 1818 г. е посветен във Φιλική Εταιρεία (Филики Етерия, «Приятелско дружество»), тайното общество, което подготвя революцията, а Патриаршията го ръкополага за архимандрит. Изпратен обратно в Пелопонес, той обикаля от село на манастир, като набира бойци и събира пари. На събранието на пелопонеските първенци и владици във Востица (днес Егио) през януари 1821 г., когато мнозина искат да чакат, той настоява въстанието да започне веднага, като обещава подкрепа, която всъщност не съществува. На 23 март 1821 г. той е с Теодорос Колокотронис и Петрос Мавромихалис, когато гърците влизат в Каламата.

В свободната гръцка държава служи като министър на вътрешните работи и полицията, а в междуособиците от 1824 г. застава на страната на правителството срещу Колокотронис. Когато през 1825 г. Ибрахим паша дебаркира в Месения с египетската си армия, Папафлесас иска да се бие. С няколко хиляди души той заема позиция на хълма Маниаки и там на 20 май 1825 г. (1 юни по днешния календар) той и почти всичките му хора са убити.

Папафлесас не пише книги и не печели дълги кампании; неговото постижение е, че кара нещата да се случват. В годините преди 1821 г. той е един от най-успешните агенти на Етерията в Пелопонес, убедителен проповедник, който може да склони цяло село да се включи в заговор. Във Востица нетърпението му и преувеличените му обещания за руска помощ помагат да се тласнат колебаещите се първенци към въстание, което започва само седмици по-късно.

Като политик той е енергичен, амбициозен и противоречив, едни му се възхищават, други не му вярват, и в споровете между гръцките водачи държи твърда линия. Но Μανιάκι (Маниаки) е това, което го превръща в легенда. През пролетта на 1825 г. дисциплинираната армия на Ибрахим настъпва през Месения и много гръцки чети избягват открития бой. Папафлесас, тогава министър, избира да застане и да се бие. Многократно по-малобройни, хората му удържат позицията с часове, преди да бъдат смазани.

Според Фотакос, ветеран от войната, написал биографията му, Ибрахим заповядва тялото на свещеника да бъде изправено, опряно на дърво, и отдава почит на храбростта му. Дали всяка подробност е вярна или не, разказът улавя как гърците виждат битката: поражение, превърнало се в морална победа, доказателство, че революцията няма просто да се предаде. В гръцката памет Папафлесас стои редом с Атанасиос Дякос и епископ Германос Патраски като един от духовниците на 1821 г.

Всяко гръцко дете се запознава с Папафлесас в часовете по история и в училищните представления около 25 март, Деня на независимостта. Филмът Παπαφλέσσας от 1971 г. с Димитрис Папамихаил в главната роля все още се излъчва по телевизията на националните празници и е лесен начин да видите историята. В Маниаки, близо до Гаргаляни в Месения, битката се отбелязва всяка година в края на май. Каламата, първият град, освободен през 1821 г., празнува 23 март всяка година, а улици с името Παπαφλέσσα има почти във всеки гръцки град. Ако посетите Месения, съчетайте Каламата с Маниаки.

• «Παπαφλέσσας» е прякор: «παπα-» означава «отец» (свещеник), а Флесас е фамилното му име.
• Той е министър, когато избира лично да се бие с Ибрахим при Маниаки.
• На събранието във Востица през януари 1821 г. той е най-силният глас за незабавно въстание.
• Гърците и до днес датират битката на 20 май 1825 г. по стария юлиански календар.