Ел Греко

Доменикос Теотокопулос е роден през 1541 г. в Кандия, днешния Ираклион, столицата на Крит, който е венецианска колония от 1211 г. Обучава се в критската школа на иконописта, късен разцвет на византийското изкуство, и един документ от 1566 г. вече го нарича «майстор Доменигос». Две подписани творби от тези години са оцелели в Гърция: иконата Η Κοίμηση της Θεοτόκου (Успение Богородично) в църквата „Успение“ в Ермуполи на остров Сирос, идентифицирана едва през 1983 г., и Ο Ευαγγελιστής Λουκάς ζωγραφίζει την Παναγία (Свети Лука рисува Богородица) в музея „Бенаки“ в Атина.

Около 1567 г. заминава за Венеция, където изучава колорита и свободната четка на Тициан и Тинторето, а през 1570 г. се премества в Рим, където миниатюристът Джулио Кловио му намира квартира в палацо Фарнезе. Там така и не получава голяма поръчка и през 1577 г. заминава за Испания, първо в Мадрид, а после в Толедо, старата религиозна столица. Толедо веднага му дава първите големи олтарни картини и той остава там през останалите трийсет и седем години от живота си, живеейки в нает дворец със спътницата си Херонима де лас Куевас и сина им Хорхе Мануел, роден през 1578 г., който също става художник.

Надеждата да работи за крал Филип II в Ескориал угасва, когато на краля не харесва Мъченичеството на свети Маврикий (1580–82). Вместо това Ел Греко остава в Толедо, рисува за църкви, болници и учените духовници на града, съди се за хонорарите си и чете философия. Умира там на 7 април 1614 г.

В Толедо Ел Греко намира собствения си маниер: високи, извити тела, лица, осветени отвътре, облаци, които изглеждат разкъсани, и цветове – кисели жълти, студени сини, розово и сиво-бяло, – каквито никой друг не използва. Ο Διαμερισμός των ιματίων (Ел Есполио, Събличането на Христос, 1577–79) за катедралата в Толедо е първият му испански триумф. Η ταφή του κόμη Οργκάθ (Погребението на граф Оргас, 1586–88), все още в църквата „Санто Томе“, за която е нарисувана, показва как свети Стефан и свети Августин спускат тялото на графа в гробницата, докато горе душата му се издига към вихрено небе; редица толедски благородници в черно гледат, а малкото момче, което сочи сцената, е синът на художника.

По-късните творби стават по-свободни и по-странни. Άποψη του Τολέδο (Изглед към Толедо, ок. 1599), днес в Ню Йорк, е един от първите чисти пейзажи в западното изкуство – град под бурно небе. Ο Λαοκόων (Лаокоон, ок. 1610), единствената му митологична картина, поставя троянския жрец и синовете му пред стените на Толедо. Το άνοιγμα της Πέμπτης Σφραγίδας (Отварянето на петия печат, ок. 1608–14), с голите си, гърчещи се фигури, е изучавана от Пикасо, докато рисува „Госпожиците от Авиньон“. Наред с тях идват портрети на свещеници и благородници, както и серии от светци и апостоли, рисувани в ателието му. Испанските критици от следващия век наричат късния му стил дело на луд; византийската школовка зад него, която третира телата като съсъди на светлина, а не като плът, е това, което гърците разпознават първо.

Гърция гордо го смята за свой като Δομήνικος Θεοτοκόπουλος. Никос Казандзакис, също критянин, посвещава автобиографията си Αναφορά στον Γκρέκο (Рапорт пред Греко, 1961) на него като на прадед. Историческият музей на Крит в Ираклион притежава две ранни творби, Кръщението Христово и Изглед към планината Синай, а село Фоделе край Ираклион, което претендира да е родното му място, има малък музей „Ел Греко“. Музеят „Бенаки“ в Атина показва „Свети Лука рисува Богородица“ и едно „Поклонение на влъхвите“, а Сирос пази иконата на Успението. Парк и улица в Ираклион носят името му, а филмът на Янис Смарагдис El Greco (2007), с музика на Вангелис, е касов успех в Гърция. Всеки, който посети Толедо, може да види „Погребението на граф Оргас“ точно там, където той го е окачил.

• Подписвал картините си с гръцки букви, често добавяйки «Κρής» (критянин), дори след четиридесет години в чужбина.
• Иконата на Успението на Сирос е призната за негово дело едва през 1983 г., когато реставратор открива подписа.
• Момчето на преден план в „Погребението на граф Оргас“ е синът му Хорхе Мануел; кърпичката в джоба му носи подписа на бащата и датата 1578 – годината на раждането на момчето.
• „Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо (1907) дължат композицията си на „Отварянето на петия печат“, която по онова време притежава в Париж приятел на Пикасо, художник.