Йоргос Зонголопулос

Йоргос Зонголопулос, известен международно и като Giorgos, George или Georgios Zongolopoulos, е роден в Атина през 1903 г. Учи скулптура в Атинското училище за изящни изкуства от 1924 до 1930 г. при Томас Томопулос. След това работи в архитектурния отдел на Министерството на образованието, проектирайки училища и други сгради. Архитектурата превръща връзката между произведение и среда в негов постоянен интерес.

През 1936 г. се жени за художничката Елени Пасхалиду-Зонголопулу, с която споделят дълъг творчески живот и ателиета в Гърция и Париж. Стипендия от френското правителство го отвежда в парижкото ателие на Марсел Жимон през 1949 г. Обучението в Италия в началото на 50-те задълбочава знанията му за бронзолеенето и историческата скулптура. Международни изложби представят променящото му се творчество пред публика извън Гърция.

Постепенно преминава от разпознаваеми човешки фигури към опростени абстрактни конструкции. Металът, празнотата, водата и движението разширяват възможностите на скулптурата. Обществените поръчки пренасят тези търсения в местата на ежедневното преминаване. През 2004 г. създава своята Фондация и умира същата година. Тя пази творчеството на двамата художници в бившия им дом и ателие в атинския квартал Психико и документира рисунките, макетите и практическите решения зад обществените му скулптури.

Бронзовият портрет Ο ζωγράφος Μίμης Βιτσώρης (Художникът Мимис Вицорис, 1934) в Националната галерия свидетелства за ранното внимание към човешкото лице. Μνημείο Ζαλόγγου (Паметникът в Залонго), открит през 1961 г., почита жените от Сули чрез свързани, опростени фигури от бял камък. Мащабът и очертанията са замислени спрямо планинския пейзаж в сътрудничество с архитекта Патроклос Карантинос.

Γλυπτό ΔΕΘ (Скулптура за Международния панаир в Солун, 1966) въвежда абстрактни метални форми в града. В Ομπρέλες (Чадъри) познатият навес става конструкция, вместо подслон от дъжд. Крайбрежната инсталация от 1997 г. позволява поглед през линиите към морето и небето. Светлината и гледната точка променят отношенията между скулптурата и средата.

Другаде водата създава истинско движение: хидрокинетичното Πεντάκυκλο (Пет кръга, 2001) на площад Омония в Атина движи металните си кръгове чрез вода. Музейната инсталация Чадъри също изследва движението с вода. Тези творби показват защо материал, механизъм и място трябва да се разглеждат заедно. Обществената скулптура може да организира гледка, да хвърли сянка или да внесе променлив ритъм в познат градски маршрут.

Отворете историческата страница на Фондацията ΟΜΠΡΕΛΕΣ, 12.01.1997 (Чадъри, 12 януари 1997 г.) и разгледайте крайбрежната снимка. Опишете три неща с μπροστά, πίσω и ανάμεσα: какво има пред, зад или между металните форми? Запишете видимото от тази гледна точка, включително сянка, ако я виждате.

После променете μία ψηλή ομπρέλα на πολλές ψηλές ομπρέλες и забележете как прилагателното следва съществителното в множествено число. Адаптираният гръцки текст дава модел. Упражнението свързва всекидневната лексика с интереса на Зонголопулос към откритото пространство: празнините между формите и морето зад тях са също толкова полезни за описание, колкото самият метал.

• Проектира училища, преди да се съсредоточи върху скулптурата.
• 1961 г. е годината на откриване на Паметника в Залонго; строителството е през 1954–1960 г.
• Фондацията пази неговото творчество и това на художничката Елени Пасхалиду-Зонголопулу.