Диоген Синопски

Почти всичко, което знаем за Диоген, идва от шестата книга на Диоген Лаерций, написана около пет века по-късно и пълна с анекдоти, а не с дати. Роден е в Синопа, гръцка колония на черноморския бряг на днешна Турция, около 412 г. пр.н.е. Баща му Хикезий бил свързан с монетарницата на града и баща и син били обвинени, че «подправят монетата», поради което Диоген напуснал Синопа като изгнаник. Той превърнал обвинението в девиз: делото на живота му щяло да бъде да «подправи монетата» на обичаите и условностите.

В Атина се присъединил към философа Антистен, ученик на Сократ, и довел простия живот по-далеч от всеки преди него. Носел една-единствена груба наметка, тояга и торба, спял в голяма делва за припаси (πίθος, питос) до храма на Майката на боговете на Агората и се хранел, миел и вършел всичко останало на публично място. Просел, спорел и обиждал знаменитостите. Платон, както разказват, го нарекъл «полудял Сократ».

По-късно, по време на морско пътуване, бил заловен от пирати и продаден като роб в Крит на коринтянин на име Ксениад, чиито синове възпитал. Прекарал последните си години в Коринт, където се срещнал с Александър, и умрял там през 323 г. пр.н.е. на дълбока старост, според преданието в същия ден като самия Александър. Коринтяните поставили мраморно куче върху колона над гроба му.

От Диоген не е оцеляло нищо написано, макар Диоген Лаерций да изброява под негово име диалози и дори една «Държава». Неговото дело е животът му и то достига до нас като истории. Попитан защо върви през Атина посред бял ден със запален фенер, той отговорил «Άνθρωπον ζητώ» (Търся човек), израз, който гърците цитират и до днес. Като видял дете да пие вода с шепи, захвърлил дървената си чаша с думите, че едно дете го е надминало по простота. Когато Платон определил човека като «двукрако животно без пера», Диоген оскубал петел, донесъл го в школата и обявил: «Ето човека на Платон».

Най-прочутата история е срещата в Коринт около 336 г. пр.н.е. Александър, младият цар на Македония, дошъл да види прославения философ, заварил го да се припича на слънце и го попитал може ли да направи нещо за него. Диоген отвърнал: «Отмести се малко от слънцето ми». Спътниците на Александър се разсмели, но царят казал, че ако не бил Александър, би избрал да бъде Диоген.

Зад шегите стои сериозна идея. Щастието, учел Диоген, идва от живот според природата с възможно най-малко потребности, свободен от страха от бедност, срам и обществено мнение. Попитан откъде е, той се нарекъл κοσμοπολίτης, гражданин на света, което е първата засвидетелствана употреба на думата. Понеже той и последователите му живеели «като кучета» (κύνες, кинес), ги нарекли киници, а примерът му довел, чрез ученика му Кратет, до стоическата школа и до дълга традиция на философи, живеещи просто.

Диоген е постоянна фигура в гръцката култура: човекът в делвата е станал пословичен, а «Άνθρωπον ζητώ» все още се казва, полу на шега, когато някой напразно търси честен човек. Новогръцката дума κυνικός (циничен) и международната дума циник произлизат от неговата школа, макар смисълът им да се е изместил. Срещата с Александър се чете във всяко гръцко училище, в христоматията по старогръцки за гимназията, а отговорът на Александър е станал нарицателно за възхищение. В Синоп, днешния турски град на мястото на Синопа, до пристанището стои статуя на Диоген с фенера и кучето му, а фенерът и делвата се появяват в картини от Жан-Леон Жером до гръцки карикатури. Лекарите дори говорят за «синдром на Диоген» при крайно самозанемаряване, етикет, който философът, избрал бедността си свободно, би намерил за несправедлив.

• Той е първият човек, за когото е записано, че се е нарекъл «гражданин на света» (κοσμοπολίτης).
• Според преданието умрял през 323 г. пр.н.е. в същия ден като Александър Велики, царя, когото помолил да не му закрива слънцето.
• Попитан кое вино харесва най-много, според разказите отговорил «чуждото».
• Гробът му в Коринт бил белязан с куче върху колона, животното, дало името на киниците.