Живот
Ели Суюлдзоглу е родена през 1899 г. в Айдън, град в западна Мала Азия с голяма гръцка общност. Семейството ѝ е заможно и в началото на 20-те години тя заминава за Дрезден в Германия да учи живопис, а после фотография, която тогава се превръща в модерно изкуство. Докато е в чужбина, Малоазийската катастрофа от 1922 г. слага край на гръцкия живот в родния ѝ край; семейството ѝ, като много други, идва в Гърция като бежанци.
През 1924 г. тя се установява в Атина и скоро открива собствено студио, като подписва работите си с името Nelly's – от Нели, галено име на Ели. Млада жена със собствен бизнес е рядкост за времето си и тя бързо става фотографката, която атинското общество, художниците и танцьорите искат. Омъжва се за пианиста Ангелос Сераидарис. През 30-те години обикаля цяла Гърция, от островите до планинските села, а гръцката държава използва снимките ѝ в плакати и издания, за да привлича туристи.
През 1939 г. заминава за Ню Йорк, за да подготви големите фотостенописи на гръцкия павилион на Световното изложение. Избухва Втората световна война и тя остава в Съединените щати, където работи като фотограф повече от двайсет и пет години. Връща се в Гърция едва през 1966 г. През 1985 г. дарява архива и фотоапаратите си на Музея Бенаки в Атина и умира през 1998 г., почти на сто години.
Творчество

Нелис снима хора и места, но голямата ѝ тема е самата Гърция, старата и новата. Най-известните ѝ снимки са от Акропола. През 1927 г. тя снима танцьорката Мона Паева, която се движи между колоните на Партенона в лека, почти прозрачна рокля; снимките са възхитени в чужбина и предизвикват скандал в Атина, където мнозина смятат, че свещеният паметник не бива да се използва така. Тя снима и Делфийските празници, организирани от поета Ангелос Сикелианос и съпругата му Ева Палмър, с актьори в антични костюми в театъра на Делфи.
Снимките ѝ на гръцката провинция – овчари, жени на кладенеца, рибари, островни църкви – са грижливо композирани, със силна светлина и дълбоки сенки. В някои прочути двойки тя поставя лицето на съвременен селянин до антична статуя, за да внуши, че гърците от нейното време са преки потомци на древните. Тази идея пасва на идеологията на епохата и днес историците я обсъждат критично, но самите снимки остават красиви.
Работата ѝ за туристически плакати и за Световното изложение от 1939 г. прави образите ѝ известни по целия свят. Дълго преди Instagram Нелис решава как трябва да изглежда една снимка на Гърция: слънце, мрамор, синьо небе и достойни хора – виждане, което още живее в пощенските картички и рекламите.
Наследство в днешна Гърция
Архивът на Нелис, десетки хиляди негативи и копия, се пази в Музея Бенаки в Атина, който е организирал изложби на творчеството ѝ и е издал книги за нея. Снимките ѝ на танцьорките в Партенона и на гръцките села се появяват отново и отново в книги, списания и документални филми за 20-те и 30-те години. Когато гледате класически туристически плакат на Гърция с колони на фона на синьо небе, вие виждате начин на гледане, който тя е помогнала да бъде измислен. Учещият може да намери снимките ѝ онлайн, да избере една и да я опише на гръцки: кой е на снимката, къде е, какво прави. Това е просто упражнение и добър начин да се срещнете с Гърция отпреди сто години.
Знаете ли, че…?
- Професионалното ѝ име Nelly's идва от Нели, галено име на собственото ѝ име Ели.
- Снимките ѝ от 1927 г. на танцьорка в Партенона шокират много атиняни.
- Заминава за Ню Йорк за Световното изложение от 1939 г. и се връща в Гърция чак през 1966 г.
- Доживява почти сто години.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Φωτογραφείο στην Αθήνα | Собственото ѝ фотостудио в Атина | 1920s |
| Η Μόνα Παέβα στον Παρθενώνα | Танцьорката Мона Паева в Партенона | 1927 |
| Οι Δελφικές Εορτές | Снимки от Делфийските празници | 1927–1930 |
| Τουριστικές αφίσες για την Ελλάδα | Туристически плакати на Гърция | 1930s |
| Το ελληνικό περίπτερο στην Παγκόσμια Έκθεση της Νέας Υόρκης | Фотостенописи за гръцкия павилион на Световното изложение в Ню Йорк | 1939 |
Един ред за запомняне
Η Μόνα Παέβα στον Παρθενώνα
I Mona Paeva ston Parthenona
Мона Паева в Партенона

























