Александър Ипсиланти

Ипсиланти е роден в Константинопол на 12 декември 1792 г. в едно от големите фанариотски семейства – гръцката аристокрация на османската столица. Дядо му и баща му, Константин Ипсиланти, са били князе (господари) на Молдова и Влашко – придунавските земи, управлявани от гърци от името на султана. През 1806 г. баща му бяга в Русия и момчето израства в Санкт Петербург. Постъпва в руската императорска гвардия, сражава се срещу Наполеон и в битката при Дрезден през 1813 г. губи дясната си ръка. Още преди да навърши трийсет, става адютант на цар Александър I и генерал-майор.

През април 1820 г. ръководителите на Филики Етерия – тайното общество, основано в Одеса през 1814 г. за подготовка на гръцко въстание – му предлагат ръководството, след като Йоанис Каподистрияс отказва. Ипсиланти приема. На 22 февруари 1821 г. преминава Прут в Молдова, влиза в Яш и издава прокламацията си към гърците. Русия обаче се отрича от него, местното население не въстава с него, а османската армия настъпва на север. На 7 юни 1821 г. силите му са разгромени при Драгашани във Влашко, където Ιερός Λόχος (Свещеният отряд) от млади гръцки доброволци е почти изцяло унищожен. Ипсиланти бяга в Австрия, където е арестуван и държан повече от шест години в крепостни затвори. Освободен в края на 1827 г. с разклатено здраве, той умира във Виена на 31 януари 1828 г.

Заслугата на Ипсиланти е, че поставя началото на революцията. Филики Етерия години наред вербува търговци, моряци, свещеници и клефти, но ѝ трябват прочуто име и сигнал. Княз, генерал на царя, герой с празен ръкав – той е това име и много гърци вярват, че зад него стои Русия. Когато преминава Прут, новината се разнася из целия гръцки свят и за няколко седмици въстават Пелопонес, островите и Централна Гърция. Именно въстанието на юг, а не походът на север, се превръща във войната, създала съвременна Гърция.

Прокламацията му от 24 февруари 1821 г. в Яш, «Μάχου υπέρ πίστεως και πατρίδος» („Бори се за вяра и отечество“), започва с прочутите думи «Η ώρα ήλθεν, ω Άνδρες Έλληνες!» („Часът настъпи, мъже елини!“) и призовава всички гърци да последват примера на предците си. Походът в придунавските земи е зле подготвен и бързо загубен; историците винят както неопитността му, така и предателството на местни съюзници. И все пак Свещеният отряд – студентите и младите търговци, загинали при Драгашани под знаме с феникс – се превръща в една от основополагащите легенди на нацията. Брат му Димитриос Ипсиланти отива на юг и се сражава в Гърция през цялата война.

Гърците помнят Ипсиланти като човека, който дава сигнала. Улици и площади с името Υψηλάντου има почти във всеки град, а в Атина известна улица в Колонаки носи името на рода. От 1964 г. тленните му останки почиват в Атина, в парка Педион ту Ареос, сред бюстовете на героите от 1821 г. Всяка 25 март учениците учат началото на прокламацията му, «Η ώρα ήλθεν», и историята на Свещения отряд. Отвъд Атлантика град Ипсиланти в Мичиган е наречен на брат му Димитриос. Добра идея: посетете Педион ту Ареос и потърсете паметника му или прочетете на глас първия ред на прокламацията; това е стар, тържествен гръцки, но всяка дума все още се разбира.

• Губи дясната си ръка в боя срещу Наполеон в битката при Дрезден през 1813 г.
• Каподистрияс, по-късно първият управител на Гърция, отказва ръководството на Филики Етерия, преди Ипсиланти да го приеме.
• Прекарва последните години от живота си в австрийски затвори и така и не вижда свободна Гърция.
• Град Ипсиланти в Мичиган е наречен на брат му Димитриос, а не на него.