Манос Лоизос

Манос Лоизос е роден на 22 октомври 1937 г. в Александрия, Египет, в семейство, дошло от Кипър. Като много египетски гърци, той расте между два свята – космополитния град и гръцката общност с нейните училища и църкви. През 1955 г. се премества в Атина да учи, но музиката надделява: свири, учи се сам и от приятели и работи какво ли не, докато пише първите си песни. Участва в лявото младежко движение от 60-те години и през целия си живот остава убеден комунист.

Първите му плочи излизат през 60-те години, а по време на военната диктатура от 1967–1974 г. песните му, които говорят за пътища, светлина и свобода, се пеят в студентски кръгове и често се сблъскват с червената линия на цензурата. След падането на хунтата през 1974 г. той става един от най-обичаните композитори в Гърция. Работи тясно с текстописеца Лефтерис Пападопулос и с певицата Харис Алексиу, за която пише цял албум, Τα τραγούδια της Χαρούλας („Песните на Харула“, 1979), по текстове на Манолис Расулис, а пее и собствените си песни със скромен, дрезгав глас.

През 1982 г. получава инсулт. Отведен е на лечение в Москва и умира там на 17 септември 1982 г., на 44 години. Погребението му в Атина се превръща в събиране на хиляди хора, които пеят песните му на улицата.

Лоизос пише два вида песни и никога не ги разделя. Политическите песни говорят за борба без лозунги: Ο δρόμος („Улицата“), по текст на Костула Митропулу, издадена за първи път през 1965 г. и записана отново в Τα τραγούδια του δρόμου („Песни на улицата“, 1974), разказва за една дума, написана с боя на стена – думата свобода. Други са нежни, меланхолични или просто радостни: Καλημέρα ήλιε („Добро утро, слънце“, 1974), за която той пише и текста, и музиката, поздравява деня с проста, почти детска мелодия, а албумът Τα τραγούδια μας („Нашите песни“, 1976), по текстове на Фондас Ладис, дава на Йоргос Даларас песни за работници и емигранти. През последните си години той написва музика по Γράμματα στην αγαπημένη („Писма до любимата“), стихове, които турският поет Назъм Хикмет пише в затвора, в гръцкия превод на Янис Рицос; плочата излиза през 1983 г., след смъртта му.

Музиката му стои между песента лаико, основана на бузукито, и по-лекия стил с китара и пиано на „новата вълна“ от 60-те години. Мелодиите се движат на малки стъпки и лесно се запомнят; аранжиментите са пестеливи; емоцията идва от думите и гласа. Затова песните му така лесно преминават от плочите в устата на обикновените хора – на демонстрации, в таверни и около китарата в летните нощи. Певци от всяко поколение, от Харис Алексиу и Йоргос Даларас до по-млади артисти, и днес ги записват.

Помолете група гърци да изпеят нещо от Лоизос и някой ще започне Καλημέρα ήλιε или Ο δρόμος; песните принадлежат на всички. Започнете със записите на песните му в изпълнение на Харис Алексиу, а после опитайте да изпеете първите редове на Ο δρόμος с текста пред себе си. Всеки септември, на годишнината от смъртта му, концерти и радиопредавания си спомнят за него, а гробът му е в Първото атинско гробище. Улици в няколко града в Гърция и Кипър носят името му. Упражнението на сайта по музикална лексика на ниво A2 е добър спътник на песните му.

• Роден е в Египет в семейство от Кипър и гърците от двете страни го смятат за свой.
• Умира в Москва, където е отведен на лечение, едва на 44 години.
• Пее сам много от песните си с глас, който никога не е бил обучаван, и почитателите често предпочитат неговите версии.
• Песните му са сред най-често звучащите на демонстрациите след падането на хунтата през 1974 г.