Ерина

Ерина присъства в историята на гръцката поезия чрез малък повреден корпус и възхищението на по-късни читатели. Обичайно я поставят в IV век пр.н.е., но доказателствата не установяват сигурен животопис. Античните извори се разминават за родината; късното твърдение за спътница на Сафо не решава датата. Преданието за смърт на деветнадесет може да идва от поетическия глас, не от независима биография. Името има различни изписвания. Затова запазените стихове и предаването им са особено важни.

Най-известна е Ἠλακάτη („Хурката“), традиционно описвана като поема от триста хекзаметъра. Голям, но непълен откъс пази глас, който помни Бавкида, детски игри и загуба. Разкопки в Оксиринх откриват през 1928 г. папируса PSI IX 1090, публикуван през 1929 г. Архивът днес датира материалния препис в края на II век сл.н.е., векове след предполагаемото създаване. Повредените стихове променят съвременните знания за Ерина. Три епиграми от „Гръцката антология“ също носят нейното име, но авторството е спорно. Тези текстове показват по-богата литературна рецепция от малкото сигурни биографични факти.

Поемата Ἠλακάτη („Хурката“) вплита детските спомени в плач за Бавкида. Игри, обща работа и страшни детски образи дават конкретен свят на загубата. Заглавието назовава уреда, който държи влакната за предене, до учената форма на хекзаметъра. Езикът смесва диалектни и епически черти. Повредените редове изискват редакторска преценка; непрекъснат превод решава как да третира празнините. Интимните спомени са част от изградено стихотворение, не доказателство за всяка житейска подробност.

Трите приписани епиграми разглеждат присъствие и отсъствие. „Гръцка антология“ 7.710 дава глас на Бавкида към предметите на гроба; 7.712 кара гроба да говори и превръща сватбата в траур. Това не доказва запазен идентифициран паметник с надпис. Епиграма 6.352 хвали портрет на Агатархида: липсва само реч. Думите на стихотворението позволяват да си представим изобразената девойка. Цитатът е от началото, със спорното авторство изрично посочено. Контрастът между рисуван вид и жив глас вдъхновява новогръцка задача с βλέπω (виждам), μιλώ (говоря) и отрицанието δεν (не).

Прочетете „Гръцка антология“ 6.352 в цифровата Anthologia Graeca с нашия адаптиран новогръцки текст. Забележете портрета, който би се завършил с реч. Нарисувайте приятелка или измислен човек. Опишете лице и ръце, напишете Η ζωγραφιά δεν μιλά (Рисунката не говори). Кажете Η φίλη μου μιλά (Приятелката ми говори), добавете въображаемо Γεια σου (Здравей). Сравнете μιλά (говори) и δεν μιλά (не говори). Упражнявате описание в сегашно време и отрицание чрез антична идея; диалектната епиграма изисква преразказ и не е сама по себе си новогръцки А2.

• Папирусът PSI IX 1090 се пази в Библиотека Медичеа Лауренциана във Флоренция.
• „Хурката“ имала триста стиха според преданието; оцелява в откъси.
• Приписаните епиграми дават глас на мъртва девойка и гроб; стихът за портрета си представя липсващата реч.