Одисеас Андруцос

Андруцос е роден около 1790 г. в Превеза или на Итака, където е кръстен; баща му Андреас Андруцос е известен клефт и арматол от Румелия, планините на Средна Гърция, а името Одисеас е препратка към острова. Баща му, който се е сражавал във въстанието на Ламброс Кацонис, е екзекутиран в Константинопол през 1797 г., когато момчето още е дете, и Одисеас израства в двора на Али паша в Янина, могъщия албански владетел на Епир. Там той научава войната и политиката, а Али го прави арматол, т.е. християнски капитан, отговорен за реда, на областта Ливадия.

Когато през 1821 г. избухва Революцията, Андруцос грабва оръжието в Румелия. На 8 май 1821 г. той се затваря в хана при Гравия, каменна сграда на пътя на юг, с около 120 души срещу армията на Омер Вриони. Те се сражават цял ден, нанасят тежки загуби и се измъкват през нощта. Битката го прави герой и през следващите години той става най-могъщият водач на източна Румелия, а хората му държат Акропола на Атина. Но той е горд и независим, не вярва на политиците от временното правителство и през 1825 г. преговаря с османците. Обявен за предател, той се предава на бившия си помощник Янис Гурас, който го затваря в средновековната кула на Акропола. На 5 юни 1825 г. тялото му е намерено в подножието на кулата. Официалната версия е, че е паднал при опит за бягство; почти всички вярват, че е бил убит.

Големият подвиг на Андруцос е битката при хана на Гравия, Το Χάνι της Γραβιάς. През май 1821 г. Революцията в Пелопонес е само на няколко седмици, а голяма османска армия се спуска от Тесалия на юг, за да я смаже. В хана на Гравия, село между планините Парнас и Ета, малка група бойци удържа пътя цял ден. Армията е забавена, духът ѝ е накърнен, а въстаниците на юг печелят време. За гърците тази битка стои до Аламана, където няколко седмици по-рано пада Атанасиос Дякос, като един от първите велики моменти на 1821 г. в Румелия.

По-късните му години са по-сложни. Като водач на източна Румелия той защитава областта и контролира Акропола, но се държи и като независим владетел и си създава врагове в правителството. През 1824 г. младият англичанин Едуард Трелони, приятел на Байрон, се присъединява към него и живее в укрепената му пещера на планината Парнас, която и днес се нарича пещерата на Одисеас. Историците още спорят за него: герой, предаден от политиците, или капитан, който поставя собствената си власт на първо място? И двете страни са съгласни, че смъртта му в кулата на Акропола е престъпление и че показва колко разделени са гърците насред войната си. Народни песни за него и за Гравия се пеят в Румелия дълго след смъртта му.

Ханът на Гравия и днес стои на стария път в село Гравия, в областта Фокида, и се пази като паметник на битката; той е удобна спирка по пътя от Атина към Делфи или на север. Децата четат историята за Το Χάνι της Γραβιάς в учебниците по история, а на 25 март името му се чува заедно с имената на Колокотронис, Караискакис и Дякос. Улици Οδυσσέως Ανδρούτσου има в Атина и в много други градове. На Итака островитяните го помнят като свой. За учещия битката при Гравия е добра първа история за 1821 г., която да прочете на гръцки.

• Кръстен е на Итака, острова на Омировия Одисей, и носи името на героя.
• Израства в двора на Али паша Янински – владетеля, срещу когото гърците по-късно ще воюват.
• Затворът му, средновековна кула на Акропола, е съборен през 1875 г.
• Англичанинът Едуард Трелони, приятел на Байрон, живее с хората му в пещера на планината Парнас.