Поличби, сънища и гадаене в Древна Гърция

Представи си, че тръгваш на дълъг път. Покрай теб прелита голяма птица или някой до теб киха. Би ли спрял да помислиш? Много древни гърци биха го направили. Те вярвали, че боговете изпращат знаци за онова, което предстои. Такъв знак се нарича поличба, а разчитането на знаците се нарича гадаене, на гръцки μαντική.

Гръцката дума за поличба е οἰωνός. При Омир тя често означава голяма хищна птица, например орел. Понеже хората разчитали знаци от тези птици, думата започнала да означава самия знак. Познавачът на знаците бил прорицателят, μάντις. Омир нарича прорицателя Калхас най-добрия от онези, които разчитали птиците (Илиада 1.69).

Дори едно кихане можело да има значение. Ксенофонт разказва, че един войник кихнал, докато той говорел пред войската, и всички мъже се поклонили на бога. Ксенофонт нарекъл това поличба от Зевс Спасител (Анабасис 3.2.9).

Пиесата „Прикованият Прометей“, която традицията приписва на Есхил, изброява основните начини (стихове 484–499): сънищата, случайните думи (κληδών), срещите по пътя, полета на птиците и вътрешните органи на жертвените животни, σπλάγχνα, преценявани по гладкостта, цвета на жлъчката и дяла на черния дроб. Платон дори поставя седалището на гадаенето в черния дроб, ἧπαρ („Тимей“ 71e). Можела да стигне и една случайна дума: спартански военачалник попитал един гост за името му, чул „Хегесистрат“, горе-долу „водач на войска“, и отговорил «δέκομαι τὸν οἰωνόν», „приемам поличбата“ (Херодот 9.91). Аристофан се шегува в „Птиците“ (719–721), че хората наричат „птица“, ὄρνις, случайна дума или кихане.

Изследването на Майкъл Флауър за прорицателите ги представя като често добре платени и уважавани и казва, че войските не тръгвали никъде без прорицател. При Платея през 479 г. пр.н.е. на гърците служел прорицателят Тисамен. Херодот казва, че спартанците стояли под персийските стрели, защото жертвите не били благоприятни, докато Павзаний не се помолил на Хера (9.61–62). Неговата дума за благоприятните резултати е καλά (9.36).

През 415 г. пр.н.е. осакатяването на хермите изглеждало като поличба за похода към Сицилия (Тукидид 6.27). През 413 г. пр.н.е. луната потъмняла точно когато атиняните били готови да отплават от Сиракуза. Прорицателите казали да се чака двадесет и седем дни и Никий се съгласил. Тукидид отбелязва, че Никий бил твърде склонен към такива неща (7.50). Малцина от войската се върнали у дома (7.87).

Сънят се наричал ὄνειρος или ὄνειρον, но гърците знаели, че сънищата могат да лъжат. В „Илиада“ (2.6) Зевс нарочно изпраща на Агамемнон лъжлив сън. В „Одисея“ (19.562–567) Пенелопа казва, че сънищата минават през две порти: минаващите през слоновата кост мамят, а минаващите през рога се сбъдват. Когато Ксенофонт сънувал, че мълния удря бащината му къща, той се събудил ужасен и можел да разчете съня по два начина, като добър и като лош („Анабасис“ 3.1.11–12).

Сънищата можели и да лекуват. В светилищата на Асклепий болните спели с надеждата, че богът ще ги посети. Това се нарича инкубация. В Епидавър разкази за изцеления, ἰάματα, били поставени върху каменни стели през втората половина на IV в. пр.н.е. Обичайната история е, че поклонник спи в ἄβατον, сънува, че се лекува, и на другия ден си тръгва здрав. Това са свидетелства за вяра и учените предупреждават да не се използват по-късни извори за описание на по-стари обреди.

Артемидор написал наръчник за тълкуване на сънища в пет книги, обикновено датиран между средата на II и началото на III в. Той разграничава ὄνειρος, който предсказва бъдещето, от ἐνύπνιον, което идва от желание, страх или твърде много или твърде малко храна и не означава нищо.

Поличбите просто се случвали, но можело и да се зададе въпрос. Делфи е прочутият оракул. В Додона хората идвали, за да чуят волята на Зевс от високия му дъб („Одисея“ 14.327–328). Там са открити над 4000 малки оловни плочки с въпроси, датирани от VI до средата на II в. пр.н.е. Повечето са лични: „Пистос ли открадна вълната от дюшека?“ „Ще бъдем ли в безопасност аз, корабът и товарът ми по пътуването, което правя до Картаген?“ През 2023 г. плочките влязоха в регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“.

Не всички се подчинявали. В песен 12 на „Илиада“ Полидамас разчита като предупреждение орел, който изпуска змия. Хектор отговаря, че не го е грижа накъде летят птиците: «εἷς οἰωνὸς ἄριστος ἀμύνεσθαι περὶ πάτρης», една поличба е най-добрата, да се биеш за родината си (12.243).

Думите надживели практиката, често с ново значение. Τέρας било чудотворен знак, а днес е чудовище. Ὄρνις било всяка птица, а όρνιθα днес е кокошка. Μαντεύω днес може да значи просто „предполагам, отгатвам“. В нощта срещу 24 юни някои гръцки общности пазят или възраждат обичая κλήδονας, чието име идва от κληδών. Публикации го наричат оцеляло от древността. Произходът на думата е ясен, а непрекъснат обред е много по-трудно да се докаже.