„Анабасис“ на Ксенофонт: походът на десетте хиляди

Гръцкото заглавие е Κύρου Ἀνάβασις, „изкачването на Кир“. Ἀνάβασις е поход от брега към вътрешността, а книгата започва със самия глагол: когато Дарий II бил на смъртно легло, Кир „се изкачил“, ἀναβαίνει, при баща си (1.1.2). След като Артаксеркс II станал цар, Кир замислил да отнеме престола на по-големия си брат и под лъжливи предлози набрал гръцки войници, много от тях в Пелопонес (1.1.6).

Ксенофонт дава точни числа. В Келени Кир преброил около единадесет хиляди хоплити и две хиляди пелтасти (1.2.9); на прегледа преди битката — 10 400 хоплити и 2500 пелтасти (1.7.10). Името „десетте хиляди“ е закръглено число. Числата, които предава за войската на царя, 1 200 000 души, не са достоверни и съвременните историци ги отхвърлят.

Битката се състояла през 401 г. пр. Хр. на север от Вавилон. Гърците победили на своето крило, но Кир се хвърлил срещу брат си с вика „Виждам го“, ранил го и загинал (1.8.26–27). Ксенофонт никъде не назовава мястото: името Кунакса е засвидетелствано само у Плутарх, в Живота на Артаксеркс.

Без Кир гърците се оказали в капан дълбоко в империята. Сатрапът Тисаферн поканил техните стратези при себе си, задържал ги, а лохагите, които чакали отвън, били изклани (2.5.31–32). Едва сега Ксенофонт се представя, в трето лице: атинянин, дошъл „нито като стратег, нито като лохаг, нито като войник“, а по покана на приятеля си Проксен (3.1.4). Той се бил посъветвал със Сократ, който го изпратил в Делфи (3.1.5–7), а в нощта на отчаянието сънувал мълния, която удря бащиния му дом (3.1.11). Още преди зазоряване офицерите избрали нови началници и Ксенофонт бил избран на мястото на Проксен (3.1.47).

Походът на север минал през планините на кардухите и снеговете на Армения. Ксенофонт го измерва в σταθμοί, етапите на дневен преход, и в παρασάγγαι, персийската мярка за разстояние. Гърците стигнали до морето при Трапезунт, гръцка колония на Синопа (4.8.22), а в Керасунт преброяване показало 8600 оцелели (5.3.3). Обобщение в края, което някои издатели смятат за по-късна добавка, брои 215 етапа и 1150 парасанги за ἀνάβασις и κατάβασις, за година и три месеца (7.8.26).

Местен водач обещал да отведе войската за пет дни до място, „откъдето ще видят морето“ (4.7.20). На петия ден стигнали до планина на име Θήχης. Когато предният отряд стигнал върха и видял морето, „се вдигнал голям вик“, κραυγὴ πολλὴ ἐγένετο (4.7.21). Ксенофонт, при задния отряд, помислил, че отпред нападат нови врагове. Шумът растял и той възседнал кон и препуснал напред с конницата, „и скоро чуват как войниците викат θάλαττα θάλαττα и си предават думата“ (4.7.24).

• ἀκούουσι βοώντων: историческо сегашно време и ἀκούω с родителен падеж на лицата, които се чуват.
• θάλαττα: атическо ττ там, където йонийският и повечето други диалекти имат σσ (Smyth § 78).
• παρεγγυώντων: думата се предавала по протежение на колоната, както и в 4.7.25.

На върха мъжете със сълзи прегръщали стратезите и лохагите, после натрупали камъни в голяма могила, κολωνός, и посветили на нея кожи, тояги и пленени щитове (4.7.25–26). Къде се е намирала планината Техес, все още се спори: тъй като от много върхове зад Трабзон се вижда морето, Туплин и Бренан (2023) смятат всяко отъждествяване за догадка.

Ксенофонт, син на Грил, се родил в атическия дем Ерхия около 430–425 г. пр. Хр. За себе си пише почти винаги в трето лице, като „Ксенофонт атинянинът“. В „Елинска история“ (3.1.2) той препраща онези, които искат да научат за похода на Кир и завръщането до морето, към разказ „на Темистоген от Сиракуза“. Още Плутарх е разбирал това като псевдоним и много учени приемат, че „Анабасис“ първо е разпространяван под това име, което би обяснило и дистанцирания глас в трето лице. Това е хипотеза, а не факт; възможно е също творбата да е излизала книга по книга.

Дистанцията не бива да се бърка с безпристрастност. Ксенофонт отрежда на себе си дълги речи и най-добрите решения, а следващите книги отговарят на обвинения срещу него във войската (5.6–8). И все пак „Анабасис“ се цени като исторически извор заради точните разстояния и описанията на народи, реки и села из цялата Персийска империя. За изучаващите гръцки той съчетава ясна атическа проза със силен разказ, затова битките, събранията и сцената на връх Техес често се избират за превод.