Сицилианската експедиция (415–413 г. пр.н.е.)

През 415 г. пр.н.е., по време на несигурния Никиев мир, пратеници от Егеста (Сегеста) в западна Сицилия молят Атина за помощ срещу селинунтците. Народното събрание гласува шестдесет кораба под командването на трима стратези: Алкивиад, Никий и Ламах (Тукидид 6.8.2). Обявените цели са да се помогне на Егеста и да се възстанови Леонтини, но Тукидид казва, че най-истинският мотив е властта над целия остров (6.6.1). Никий, противник на плана, иска много по-голяма сила с надеждата да обезсърчи гласуващите. Става обратното: «ἔρως ἐνέπεσε τοῖς πᾶσιν», страст обзема всички (6.24.3).

Силата, която тръгва от Коркира, има 134 триери (τριήρεις) и 5100 хоплити (6.43). Никой гръцки град сам, пише той, не е изпращал дотогава толкова скъпа и великолепна сила (6.31.1). В класическия гръцки στόλος може да означава и поход, и флот; в новогръцкия στόλος е флотът. Преди заминаването хермите в Атина са осакатени за една нощ (6.27) и подозренията падат върху Алкивиад. Извикан да бъде съден, той избягва в Турии (6.61) и съветва спартанците да изпратят командир в Сиракуза (6.91.4).

Сиракуза е колония на Коринт (6.3.2). През 414 г. пр.н.е. атиняните държат височините на Епиполи и строят стени, за да откъснат града: това е πολιορκία, обсада. Ламах загива в бой край блатото (6.101.6) и от тримата командири остава само Никий. Стените са почти завършени, когато пристига спартанецът Гилип, и Тукидид казва, че Сиракуза е била в истинска опасност (7.2.4). Тогава Никий пише до Атина: да изтеглят армията или да пратят друга също толкова голяма, а него да сменят заради бъбречна болест (7.15.1).

Атина не го сменя. Изпраща Демостен и Евримедонт с около 73 кораба и почти 5000 хоплити (7.42.1), макар че през пролетта на 413 г. пр.н.е. Спарта е започнала да укрепва Декелея в Атика (7.19.1), което Тукидид смята за една от главните причини за гибелта на Атина (7.27.3). Нощна атака срещу Епиполи се проваля (7.43–44) и стратезите се готвят да тръгнат. Тогава луната се затъмнява. Никий, когото Тукидид смята за твърде отдаден на гадаенето, отказва дори да обсъжда тръгването, преди да минат „три пъти по девет дни“ (7.50.4). Каталогът на НАСА за исторически затъмнения посочва пълно лунно затъмнение на 28 август 413 г. пр.н.е. при обсадата на Сиракуза. Много други изложения посочват 27 август.

Сиракузците затварят входа на Голямото пристанище със закотвени кораби (7.59.3). Атиняните опитват да пробият и губят ναυμαχία, морската битка, докато армията им гледа от брега (7.70–71). Тръгват по суша, според числото на Тукидид не по-малко от 40 000 души (7.75.5), и изоставят болните и ранените. При река Асинар мъже умират във водата, докато още се опитват да пият (7.84). Никий се предава на Гилип (7.85.1); него и Демостен убиват против волята на Гилип (7.86.2).

Останалите пленници са свалени «ἐς τὰς λιθοτομίας», в кариерите (7.86.2); Диодор ги нарича λατομίαι (13.19.4). Тукидид описва претъпкана яма без покрив, горещи дни и студени есенни нощи, и мъртви, натрупани сред живите. Всеки получава на ден една κοτύλη (малка мярка) вода и две зърно в продължение на осем месеца (7.87.1–2). След около седемдесет дни всички са продадени, освен атиняните и гърците от Сицилия и Италия (7.87.3). Той дава поне 7000 пленници и признава, че точното преброяване е трудно (7.87.4); Диодор има 7000 пленени и 18 000 убити (13.19.2). Плутарх казва, че повечето атиняни умират в кариерите, и предава като слух, че някои се спасяват, рецитирайки Еврипид (Никий 29). Тукидид не назовава кариерата: Livius сочи Latomia dei Cappuccini, а един сицилиански образователен сайт просто кариерите на парка Неаполис.

Тукидид нарича това най-голямото дело на войната, славно за победителите и гибелно за победените: «ὀλίγοι ἀπὸ πολλῶν», малцина от многото се завръщат у дома (7.87.5–6). В Атина отначало не вярват на новината, после се нахвърлят върху ораторите и прорицателите, насърчили похода, макар сами да са гласували за него (8.1.1). Не достигат кораби, пари и екипажи, а подвластните съюзници са готови да въстанат (8.1.2, 8.2.2). Спарта сключва договор с персийския цар (8.18). Въпреки това Атина воюва до капитулацията си през 404 г. пр.н.е.

Защо се провали? Тукидид дава присъда в 2.65.11: експедицията е не толкова грешка в преценката за врага, колкото вина на останалите у дома, чиито лични разпри за водачеството на народа лишават войската от нужната подкрепа. Но разказът му подчертава и забавянето на Никий (7.42.3), и затъмнението (7.50.4), а Атина наистина изпраща втора армия (7.42.1). Х. Д. Уестлейк (1958) отбелязва, че неясната формулировка на 2.65.11 е довела до разногласия между съвременните учени. Изпитният отговор трябва да цитира пасажа и да го проверява с книги 6 и 7, вместо да го смята за решен.