Религията на древните гърци: храмове, жреци и жертвоприношения

Гърците нямали само един бог. Имали много, и всеки бог се грижел за различни неща. Зевс бил царят на боговете, Атина пазела град Атина, а Посейдон управлявал морето. Хората вярвали, че боговете могат да им помогнат или да ги накажат. Затова се опитвали да ги радват с молитви и дарове.

Всеки бог имал свещени места. Свещеното място се наричало ἱερόν, светилище. Това било открито пространство, което принадлежало на бога. Вътре обикновено имало храм и олтар. Наоколо стоели даровете на вярващите, наречени посвещения: статуи и каменни плочи с надписи. Някои градове строели и малки сгради, съкровищници, за да пазят ценните дарове на сигурно място. Прочуто било светилището на Аполон в Делфи, но всеки град имал свои свещени места.

Най-красивата сграда в едно светилище бил храмът, ναός. Но гръцкият храм не бил място, където хората влизали, за да се молят заедно. Той бил домът на бога и главната му задача била да пази статуята на бога.

Най-известният храм е Партенонът на Акропола в Атина. Атиняните го построили за своята богиня Атина между 447 и 438 г. пр. Хр. Вътре стояла огромна статуя на Атина от злато и слонова кост, дело на скулптора Фидий. Наблизо, в друг храм, Ерехтейона, пазели стара дървена статуя на Атина. Тя била в центъра на най-големия празник на града, Панатинеите. Векове по-късно самият Партенон станал християнска църква.

Къде тогава се молели хората? Навън! Олтарът, βωμός, стоял на открито пред входа на храма, за да може статуята на бога да го „вижда“ отвътре. Там се извършвали обредите, под небето.

Най-важното действие на почит била θυσία, жертвоприношението. Често на олтара убивали животно, например вол. Частите, които не можели да се ядат, като костите, изгаряли на олтара за боговете, и димът се издигал към небето. Месото сготвяли и го разделяли между хората, така че жертвоприношението било и голям общ обяд.

Гърците разказвали история, за да обяснят това. Поетът Хезиод казва, че хитрият титан Прометей веднъж се опитал да измами Зевс. Той нарязал един вол. Скрил хубавото месо в стомаха на животното, а белите кости покрил с лъскава лой. Зевс взел лойта и под нея намерил само кости. Затова, казва Хезиод, хората изгарят бели кости за боговете на своите олтари.

Не всяко приношение било с кръв. Хората давали и плодове, цветя, мед, мляко и масло. Изливали вино или мед върху олтара или на земята. Това се наричало σπονδή, възлияние.

Всяко светилище имало жрец, ἱερεύς, или жрица, ἱέρεια. Те се грижели за дома на бога и водели обредите. На старогръцки ἱερεύς първоначално означавало „този, който принася жертвата“. Жените били много важни в гръцката религия и на много богини служели жрици.

В Атина една от най-високите религиозни длъжности принадлежала на жена: жрицата на Атина Полиада, богинята, която пазела града. Тя произхождала от стар атински род. Една от тези жрици, Лизимаха, служила на богинята 64 години и на Акропола стояла нейна статуя.

Религията била и радост. ἑορτή, празникът, събирал целия град, за да почете един бог. Днес думата живее като γιορτή – празник или имен ден. Много други думи на храма също живеят в гръцките църкви: ιερέας е свещеникът, ιερό е светото място зад иконостаса, а βωμός може да означава светия престол на църквата.