Делфийският оракул и Питията

Делфи е свещено място високо по склоновете на планината Парнас, в Централна Гърция. В древността това бил най-прочутият μαντεῖον, оракул: място, където хората задавали на бог въпроси за бъдещето. Богът на Делфи бил Аполон, бог на светлината, музиката и пророчеството.

Гърците разказвали мит за Делфи. Зевс искал да намери центъра на света. Пуснал два орела – единия на изток, а другия на запад. Двата орела се срещнали над Делфи. Затова гърците нарекли Делфи ὀμφαλός, пъпа на земята. Друг мит разказва, че огромна змия, Питон, пазела мястото, докато Аполон не я убил със стрелите си. Старото име на Делфи било Πυθώ, Пито, и от него идва името на жрицата на Аполон – Πυθία, Питията.

Археолозите са открили, че в Делфи са почитали боговете още от IX век пр.Хр., а през VIII век пр.Хр. светилището се разраснало. Тук идвали градове от целия гръцки свят и строели малки съкровищници, за да пазят даровете си за Аполон.

Питията била жена от Делфи. Хората вярвали, че Аполон говори чрез устата ѝ. Историкът Диодор разказва, че в ранните времена тя била младо момиче, а по-късно – жена над петдесет години, облечена като младо момиче.

Посетителите носели дарове и принасяли жертва, често коза. Под храма имало малка стая, ἄδυτον, най-святото място в храма. Само жреците можели да влизат там. Там Питията седяла на τρίπους, триножник: висока седалка с три крака. Тя давала отговора на бога, χρησμός. Повечето запазени отговори са в стихове. Някои древни автори казват, че жреците помагали да се подредят думите ѝ, но историците още спорят колко голяма е била ролята им.

Древните автори говорели и за пукнатина в земята със странна пара, която Питията вдишвала. През 1927 г. френски геолози не открили такава пукнатина. През 2001 г. ново изследване откри два разлома в скалата под храма, а в близък извор – газ със сладникава миризма, етилен. Това ли е била тайната на Питията? Учените и историците все още не са единодушни.

Отговорите от Делфи станали прочути, защото често можели да означават две неща. Историкът Херодот разказва две известни истории.

Крез, много богат цар на Лидия, искал да нападне персите. Изпратил богати дарове в Делфи и поискал съвет от бога. Отговорът бил: ако Крез нападне персите, ще разруши голямо царство. Крез се зарадвал и нападнал. Но загубил войната и голямото царство, което разрушил, било неговото собствено.

През 480 г. пр.Хр. огромната персийска армия настъпвала към Атина. Атиняните попитали оракула какво да правят. Питията казала, че „дървена стена“ ще ги спаси, и споменала „божествения Саламин“. Какво била дървената стена? Някои възрастни атиняни мислели, че това е трънливият плет, който някога заобикалял Акропола. Но Темистокъл казал, че дървената стена е флотът, дървените кораби. Атиняните му повярвали и спечелили морската битка при Саламин.

Днес са запазени около 615 делфийски прорицания. Историците смятат, че много от тях са записани след събитията, за да изглежда, че оракулът винаги е бил прав.

В преддверието на храма на Аполон посетителите можели да прочетат кратки мъдри изречения. Най-прочутото било γνῶθι σαυτόν, познай себе си. Друго било μηδὲν ἄγαν, нищо прекалено. Пътешественикът Павзаний пише, че Седемте мъдреци на Гърция посветили тези изречения на Аполон. Посланието им: помни, че си човек, а не бог, и познавай границите си.

Оракулът действал повече от хиляда години. Писателят Плутарх, който живял около 100 г. сл.Хр., бил жрец в Делфи в продължение на много години. Храмът, чиито руини виждаме днес, бил завършен през 334–333 г. пр.Хр. По-късно Римската империя станала християнска. След законите на император Теодосий I срещу старите религии, в края на IV век сл.Хр., храмът бил изоставен.

Много по-късно върху руините се издигало село на име Кастри. През 1892 г. Френската школа в Атина започнала „Голямото разкопаване“ и светилището отново излязло на бял свят. От 1987 г. Делфи е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. А гърците и днес цитират „γνώθι σαυτόν“.