Бракът и сватбата в Древна Гърция

Повечето от това, което знаем за гръцките сватби, идва от Атина през V и IV в. пр.н.е. и от изображенията върху атински вази. Една сватба, γάμος, траела около три дни. Атиняните предпочитали зимата и много сватби ставали през месец Γαμηλιών, посветен на Хера, богинята на брака.

Преди сватбата момичето често посвещавало на боговете играчките си, кичур коса или други лични вещи, защото оставяло детството зад гърба си. След това идвала банята, λουτρόν. Водата идвала от специален извор и я носели във висок съд, λουτροφόρος, тоест „носеща вода за баня“.

После в една от двете къщи имало пир с песни и танци. След залез бащата предавал булката на младоженеца и вероятно тогава тя отмятала булото си. Шествие с факли я отвеждало в новия ѝ дом, където пред огнището ставала част от семейството. На другия ден, с първата светлина, близки и приятели събуждали двойката и донасяли сватбените дарове, ἐπαύλια.

За онези, които учат право и история, ключовата дума е ἐγγύη, обещанието. То било устно споразумение между бъдещия съпруг и бащата или настойника на жената, нейния κύριος. Булката обикновено не присъствала и законът не изисквал нейното съгласие. Закон, цитиран в реч от сборника на Демостен (46.18), казва, че децата са законни, когато майка им е обещана от баща си, от брат от същия баща или от дядо си по бащина линия.

Законното раждане било важно заради гражданството. По предложение на Перикъл, датирано към 451/0 г. пр.н.е., само дете на двама родители граждани можело да участва в полиса (Атинската държава 26).

Зестрата, προίξ, вървяла с булката и само в изключителни случаи момиче се омъжвало без нея. Ако бракът приключел, обикновено трябвало да се върне: закон, цитиран в друга реч (59.52), казва, че мъж, който отпрати жена си, трябва да върне зестрата или да плаща лихва върху нея. Демостен посочва истински суми (27.4–5). Умиращият му баща отредил вдовицата му да се омъжи за единия настойник с 80 мини, а петгодишната сестра на Демостен за друг с два таланта.

Античните автори посочват различна възраст и дават съвети или отделни случаи, а не статистика. Хезиод (Дела и дни 695–698) съветва мъжа да се ожени около трийсетте, а жената на петата година след пубертета. Аристотел (Политика 7, 1335a) препоръчва около осемнайсет години за жените и трийсет и седем за мъжете. В Домострой на Ксенофонт (7.5) богат атинянин казва, че жена му „още нямала петнайсет“, когато дошла в дома му. Съвременен обзор на Фондация „Елински свят“ добавя, че мъжете можели да се женят от осемнайсет години и често го правели след военната служба, която свършвала на двайсет. Тези извори са съгласни, че булките били млади, а много младоженци по-възрастни, но не можем да изчислим средна стойност.

Повечето подробности на тази страница идват от Атина, а в други градове всичко можело да е съвсем различно. Плутарх (Ликург 15), писал векове по-късно, казва, че спартанците се женели, като отвличали булката, която не била малко момиче, а зряла жена. Жена, наричана νυμφεύτρια, ѝ подстригвала косата късо и я обличала в мъжко наметало и сандали, а младоженецът след това я посещавал тайно. Това е късно свидетелство и трябва да се чете предпазливо.

Най-старата картина е у Омир: върху щита на Ахил булките биват водени от стаите си през града на светлината на факли, с гръмка сватбена песен, ὑμέναιος (Илиада 18.491–496). Тукидид (2.15.5) казва, че по негово време атиняните още използвали преди сватбите вода от извора Ἐννεάκρουνος. Λουτροφόρος можела да стои и върху гроб: една реч (Демостен 44.18) сочи такава върху гроба на мъж като знак, че е умрял неженен. Самите думи продължили пътя си, често с нови задачи:

• λουτρόν → λουτρό: днес преди всичко банята в дома.
• θάλαμος → θάλαμος: някога вътрешна стая или спалня, днес и болнична стая.
• ἐγγύη → εγγύηση: гаранция, включително за това, което купуваш.
• στέφανος → στεφάνι, през умалителното στεφάνιον: днес венците, поставяни на главите на двойката при църковния брак. Атинските младоженци носели венец от мента и сусам, а булките було върху венец, но общата дума не доказва непрекъснат обичай.
• προίξ → προίκα: силен институт в Гърция до семейното право от 1983 г., днес отменен от закона.