Жените в Древна Гърция

В класическа Атина центърът на живота на жената бил οἶκος: къщата, семейството и всичко, което то притежавало. Момичетата обикновено не ходели на училище като момчетата. Учели се вкъщи от майка си да предат вълна, да тъкат на стан, ἱστός, да готвят и да се грижат за запасите от храна.

Момичетата се омъжвали млади, често за много по-възрастен мъж, избран от бащата. В „Икономика“ на Ксенофонт (7.5) един богат атинянин разказва, че жена му „още не била на петнайсет“, когато дошла в дома му. Същата книга (7.30) казва, че за жената е по-почтено да стои вкъщи, а за мъжа да работи навън.

Къщите имали стаи за жените, γυναικωνῖτις. В една реч на Лисий (1.9) съпругът казва, че женските стаи били горе, а мъжките долу; при Ксенофонт (9.5) те са зад врата с резе. Археолозите, които изучават разкопани къщи, са по-предпазливи: в истинските къщи стаите често служели за много неща, затова строгата картина от тези текстове може би описва повече идеал, отколкото всекидневието.

Според закона атинянката винаги имала настойник, своя κύριος: първо баща си, после съпруга си, или брат, или друг мъж от рода. Тя не можела сама да заведе дело в съда. Атински закон, цитиран в реч на Демостен (46.18), казва, че бракът на жената се уреждал от баща ѝ, брат ѝ или дядо ѝ, а ако тя била епиклера, дъщеря без братя, настойникът ѝ трябвало да се ожени за нея, за да остане имотът в семейството.

Булката носела зестра, προίξ, обикновено пари или вещи от баща си. Зестрата помагала на новото домакинство и трябвало да я пази: ако съпругът я изгонел, по закон бил длъжен да върне зестрата (Демостен 59.52).

Жените не гласували, но били важни за гражданството. След закон, предложен от Перикъл през 451/0 г. пр.н.е., гражданин бил само онзи, чиито баща и майка произхождали от семейства на атински граждани (Аристотел, „Атинската държавна уредба“ 26.4).

Не всяка жена стояла вкъщи. В друга реч на Демостен (57.31–45) един мъж признава, че майка му, гражданка, продавала панделки на пазара и работила като кърмачка, и казва, че много бедни атинянки работели на стана или в лозята.

Религията била единствената обществена област, в която жените получавали истинска почит. Някои от най-важните длъжности в Атина се заемали от ἱέρεια, жрица. Жрицата на Атина Полиада, богинята на града на Акропола, произхождала от един стар род, Етеобутадите.

Една от тези жрици, Лизимаха, служила на Атина шейсет и четири години. Основата на статуята ѝ, намерена на Акропола и датирана около 360 г. пр.н.е., още го записва, а римският писател Плиний споменава портрета ѝ от скулптора Деметрий. Някои учени смятат, че Аристофан е мислел за нея, когато е кръстил героинята на комедията си „Лизистрата“ (411 г. пр.н.е.), но други не са убедени.

Жените имали и празници, в които мъжете не можели да участват. Най-известни са Тесмофориите в чест на Деметра. В комедията на Аристофан „Жените на празника Тесмофории“ един герой отбелязва, че нито съдилищата, нито съветът заседават, защото е третият ден на празника, а жените се събират в храма на Деметра.

Животът не бил еднакъв във всички градове. В Спарта, според Плутарх („Ликург“ 14), момичетата тренирали бягане, борба, хвърляне на диск и копие. Аристотел се оплаквал („Политика“ 2, 1270a), че почти две пети от спартанската земя принадлежали на жени, заради наследствата и големите зестри. Една спартанска принцеса, Киниска, отглеждала коне и, както казва Павзаний (3.8.1), била първата жена с олимпийска победа, като собственичка на конете.

На остров Лесбос около 600 г. пр.н.е. живяла Сафо, родена в Ересос около 630 г. пр.н.е. Тя писала любовни стихове и сватбени песни на еолийски диалект, а по-късно учените в Александрия подредили стиховете ѝ в девет книги. Една древна епиграма я нарича „десетата Муза“. От творчеството ѝ са запазени само откъси.

В самата Атина най-известната жена от времето на Перикъл била Аспасия от Милет, която живеела с Перикъл. Платон и Плутарх я описват като умна и красноречива, а комическите поети ѝ се подигравали.

Запомни едно за всички тези извори: почти всички са писани от мъже и най-вече за богати семейства. Рядко чуваме самите жени да говорят.