Жените в Спарта

В повечето гръцки градове момичетата стояли вкъщи и се учели да работят с вълна. Спарта била различна. Ксенофонт, атинянин, живял близо до спартанския цар Агесилай, казва, че момичетата в Спарта трябвало да тренират тялото си като момчетата, с надбягвания и състезания по сила. Дрехите, казва той, можели да правят робините.

Плутарх, векове по-късно (Ликург 14), добавя подробности: момичетата тичали, борели се и хвърляли δίσκος и копие. И двамата дават една и съща причина: силните майки щели да имат силни деца. Глаголът за тази тренировка бил γυμνάζω, който гърците още използват във фитнеса.

На някои празници, казва Плутарх, девойките танцували и пеели с леки дрехи пред младите мъже, а царете и старейшините гледали. Подигравали се на младежите, които се били държали лошо, и хвалели храбрите. Други гръцки автори намирали всичко това за скандално или за завладяващо.

Най-известната спартанка е Горго, дъщеря на цар Клеомен и съпруга на Леонид. Херодот разказва две истории за нея. На осем или девет години тя предупредила баща си, че чужденец, който му предлагал пари, ще го подкупи (5.51). По-късно, когато пристигнало послание, скрито под восъка на празна плочка, само тя разгадала хитростта (7.239). Херодот добавя: „както ми разказаха“.

Един сборник в „Моралия“ на Плутарх, Изречения на спартанки (жена от Лакония била Λάκαινα), съдържа много кратки и сурови фрази. В една от тях (241f) майка без име подава на сина си неговия ἀσπίς и казва: „Дете, или с този, или върху този“, ἢ τὰν ἢ ἐπὶ τᾶς. Войник, който бягал, захвърлял тежкия си щит, така че думите изглежда означават: върни се победител или мъртъв. Самите антични автори спорели за втората част: паднал върху щита или донесен у дома върху него?

Някои гръцки сайтове казват, че Горго е казала тези думи на Леонид. Сборникът на Плутарх не го казва; едно свидетелство у по-късния автор Стобей приписва фразата на Горго. Тези истории са записани много по-късно, а някои, например за майки, които убиват страхливите си синове, може би показват какво другите са обичали да си представят за Спарта.

Плутарх казва, че понеже мъжете толкова често били на война, жените сами управлявали дома, а съпрузите им ги наричали δέσποιναι, „господарки“ (Ликург 14). Най-силното свидетелство е на Аристотел, от IV в. пр. Хр.: близо две пети от земята принадлежали на жени, защото много дъщери наследявали, а семействата давали големи зестри, всяка προίξ (Политика 2, 1270a). Той не одобрявал това. Твърдял също, че жените имали твърде голямо влияние и че при нашествието на тиванците през 370/69 г. пр. Хр. предизвикали повече смут от врага. Бил критик, а не безпристрастен свидетел.

Плутарх казва още, че Ликург разделил земята на равни парцели, всеки κλῆρος (Ликург 8). Много историци днес се съмняват. Стивън Ходкинсън твърди, че авторите от класическата епоха показват частни, неравни имоти, предавани на деца от двата пола, и че равните парцели са по-късна измислица.

И бракът бил необичаен. Според Плутарх (Ликург 15) невестата била „отвличана“, подстригвали ѝ косата късо и тя обличала мъжко наметало и сандали. Младият ѝ съпруг продължавал да живее с другарите си и я посещавал тайно. Ксенофонт (Лакедемонска полития 1.7–9) добавя, че възрастен съпруг можел да доведе у дома по-млад мъж, за да има деца.

Киниска, дъщеря на цар Архидам и сестра на цар Агесилай, отглеждала коне и, както казва Павзаний (3.8.1), била първата жена с олимпийска победа. Спечелила със своя ἅρμα, колесница, като собственичка на конете; изследователят Морети предложил Игрите от 396 и 392 г. пр. Хр., но датите са приблизителни. Павзаний видял паметника ѝ в Олимпия, с колесница, колесничар и нейна статуя (6.1.6). Намерена е основа със стихове от нейно име: наричат я единствената жена в Гърция, спечелила този венец.

Защо се състезавала? Павзаний казва, че силно желаела да победи. Плутарх (Агесилай 20) казва, че брат ѝ я убедил, за да покаже, че победа с колесница доказва само богатство, а не доблест. Не можем да знаем кой е прав.

Това е проблемът на цялата страница. Не е оцелял нито един разказ на спартанка, а главните автори били мъже, не спартанци, които използвали жените, за да хвалят или нападат спартанската система. Както установила Сара Померой, авторка на първата цялостна книга по темата, доказателствата са крехки. Спартанките вероятно имали повече свобода от атинянките, но „свободни“ е наша дума, не тяхна. Ксенофонт все пак виждал майчинството като най-важната задача на свободната жена.