Домът и семейството в Древна Гърция

Гръцката дума οἶκος означава „къща“. Но тя означава и цялото домакинство. Гръцкият οἶκος бил като малък отбор. В него били бащата, майката и децата им. Често там живеели и баба или дядо. В много семейства имало и роби, които работели в къщата или на полето. Животните, земята, сечивата и храната в килера също били част от οἶκος.

Бащата бил глава на домакинството. Той говорел от името на семейството в града, в народното събрание и в съда. Жените не можели да гласуват, затова баща, съпруг или брат действал от тяхно име пред закона.

Децата били много важни. Синът един ден щял да поеме земята и да се грижи за старите си родители. Дъщерята обикновено се омъжвала млада, често на около петнайсет години, и отивала да живее в οἶκος на съпруга си. Малкото дете, παιδίον, оставало вкъщи с майката и дойката.

Отвън, от улицата, гръцката къща не изглеждала особена. Стените били от кирпич върху нисък каменен цокъл. Прозорците били малко, а вътре водела една врата, θύρα.

Зад вратата било сърцето на къщата: открит двор, αὐλή. Оттам влизали светлината и свежият въздух. Там играели децата, жените предели вълна и тъкали, а семейството държало там стомните с вода. В много дворове имало малък олтар, където семейството се молело на боговете.

Стаите били около двора. От едната страна често имало покрит портик, пастада, който давал сянка през лятото. Имало кухня и килер, а някои къщи имали малка баня с глинена вана. Някои къщи имали втори етаж. В една реч на Лизий един атинянин разказва, че къщата му била на два етажа и че стаите на жените били горе.

Една стая била само за мъжете и техните гости. Наричала се ἀνδρών, „стаята на мъжете“. Тук бащата канел приятелите си на вечеря. Гостите не седели на столове. Те лежали на ложа, всяко от които се наричало κλίνη, и яли и пили легнали. В много къщи андронът имал по-хубав под, понякога мозайка от дребни камъчета.

Стаите на жените се наричали γυναικωνῖτις. Тук жените и момичетата прекарвали голяма част от деня. Предели вълна, тъкали плат за цялото семейство и се грижели за малките деца. Богатите жени имали робини, които носели вода и пазарували. Бедните жени трябвало да излизат на работа, на пазара или на полето.

Огнището, ἑστία, било огънят на дома. То топлело и на него се готвело. Богинята на огнището, Хестия, носела същото име. В Олинт някои къщи имали специална стая с огнище, оградено с камъни, за готвене.

Повечето гръцки къщи били от кирпич, затова са запазени много малко. Един град е специален: Олинт в Северна Гърция. Македонският цар Филип II го разрушил през 348 г. пр.н.е. и никой не построил нов град отгоре. От 1928 до 1938 г. американски археолози разкопали там повече от 100 къщи. Много от тях били около 17 метра от всяка страна, с двора на юг. Нямало две съвсем еднакви къщи.

Писателят Ксенофонт написал през IV век пр.н.е. книга, наречена Oikonomikos, „За управлението на дома“. В нея един богат атинянин, Исхомах, обяснява как научил младата си съпруга да води дома. Къщата му гледала на юг, затова през зимата била слънчева, а през лятото сенчеста. Съпругата му се грижела за запасите, робите и вълната и внимавала храната да стигне за цяла година.

Помни, че Ксенофонт описва представата на един богат мъж за идеалния дом. Бедните семейства имали по-малки къщи и по-малко помощ, и всички работели много.