Старогръцки мъдрости, живи и днес

Посетителите на храма на Аполон в Делфи можели да прочетат кратки съвети в преддверието, входното помещение. Двата най-известни са γνῶθι σαυτόν, „познай себе си“, и μηδὲν ἄγαν, „нищо в излишък“. Такива фрази се наричат максими: едно кратко изречение, лесно за запомняне, което дава съвет за живота.

Виж колко са малки. Μηδέν значи „нищо“, а ἄγαν „прекалено“, така че посланието е: в нищо не прекалявай. Γνῶθι е заповед, „познай!“, а σαυτόν значи „себе си“.

Гърците свързвали тези мъдрости със Седемте мъдреци, мъдрите мъже (σοφοί), запомнени от ранната гръцка история. Сред тях били Талес, Солон от Атина и Хилон от Спарта. Думата σοφός и днес значи „мъдър“ на гръцки, а новогръцки речник дава като пример за употреба „οι επτά σοφοί της αρχαιότητας“, седемте мъдреци на древността.

Античните източници разказват подредена история. Платон (Протагор 343a–b) назовава седем мъдреци: Талес, Питак, Биант, Солон, Клеобул, Мизон и Хилон. Казва, че те се събрали и посветили на Аполон в Делфи „познай себе си“ и „нищо в излишък“. Павзаний (10.24.1) повтаря това и казва, че мъдростите били написани в преддверието.

После историята се заплита. Павзаний отбелязва, че Платон има Мизон там, където другите имат Периандър. Диоген Лаерций (1.40–41) казва, че думите на мъдреците се приписват ту на един, ту на друг, и че за списъка няма съгласие. Дава „познай себе си“ на Талес, но съобщава, че Антистен го приписвал на Фемоноя. „Нищо в излишък“ отива при Хилон в цитиран от него стих (1.41) и другаде при Солон (1.63).

Така мъдростите са добре засвидетелствани, а авторите им не. Преките свидетелства също са малко: сайтът на гръцкото Министерство на културата за Делфи казва, че онова, което знаем за вътрешността на храма, идва главно от антични автори.

Оцелели са и други фрази, а една е станала девиз. С последните две по-долу трябва внимание.

• μέτρον ἄριστον, „мярата е най-доброто“, се приписва на Клеобул от Линдос от Стобей (3.1.172) и Диоген Лаерций (1.93). Фолклорен архив на Университета на Южна Калифорния записва по-дългата форма pan metron ariston, παν μέτρον άριστον. Цитираните тук антични места нямат παν.
• ἡ δ᾽ ἀρχὴ λέγεται ἥμισυ εἶναι παντός, „началото, както казват, е половината от цялото“, е пословица, цитирана от Аристотел (Политика 1303b). Днес речникът я дава като „η αρχή είναι το ήμισυ του παντός“.
• μέγα γὰρ τὸ τῆς θαλάσσης κράτος, „защото властта по море е велико нещо“, идва от реч на Перикъл у Тукидид (1.143.5). През 2018 г. президентът на Гърция нарече тези думи, без γάρ, емблема на гръцкия флот.
• τα πάντα ρει, „всичко тече“, още се цитира на гръцки като думи на Хераклит, но го няма в нито един от запазените му фрагменти. Платон (Кратил 402a) дава πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει, „всичко се движи и нищо не остава“.
• μολὼν λαβέ, „ела и ги вземи“, е отговорът на Леонид към Ксеркс у Плутарх (Изречения на спартанци). Херодот не съобщава за тази размяна. Думите днес стоят на паметника при Термопилите.

Гръцкият читател разпознава повечето от тези думи, но няколко са се преместили. Μηδέν днес е преди всичко числото нула. Речникът на Триандафилидис казва, че това значение е дошло през френски, а старото значение „нищо“ живее в εκ του μηδενός, „от нищото“. Πάντα днес значи „винаги“. Същият речник го извежда от средновековен израз за „през цялото време“, а не от „всичко“ в τα πάντα ρει.

Μέτρο е метърът на линийката, значение, взето от френски. То е и избягването на излишъка: примерът на речника е „πίνει με μέτρο“, „пие умерено“. Άριστος значи „отличен“, а άριστα е най-високата оценка в училище. Ρέω значи „тека“, както в „ο ποταμός ρέει ορμητικά“, „реката тече буйно“. Старото σαυτόν е изчезнало, днес бихме казали „γνώρισε τον εαυτό σου“. Съвременната дума εαυτός е израснала от древното ἑαυτόν.

Промени се и правописът. След гласуването в парламента през януари 1982 г. гръцкият се пише с един знак за ударение, затова μηδὲν ἄγαν сега се появява като μηδέν άγαν.