Делфи – пъпът на света

Делфи се намира в Централна Гърция, високо по стръмните склонове на планината Парнас. Под него долина, пълна с маслинови дървета, слиза до морето. Тук древните гърци построили ἱερόν, едно светилище: свято място, което принадлежало на бог. Делфи принадлежал на Аполон, бога на светлината и музиката. Мястото било прочуто с оракула си, но било и оживено място, пълно с храмове, статуи и дарове.

Гърците вярвали, че Делфи е ὀμφαλός, пъпът на земята: самият ѝ център. Кръгъл камък, малко като яйце, отбелязвал мястото. Пътешественикът Павзаний, който посетил Делфи през II век сл. Хр., пише, че този камък бил от бял мрамор. Той добавя, че и поетът Пиндар наричал Делфи център на земята.

Близо до светилището тече Касталският извор, Κασταλία. Павзаний казва, че водата му била сладка за пиене и приятна за къпане. Оттам посетителите се изкачвали по Свещения път, павиран път, който се вие нагоре по хълма.

Покрай Свещения път стояли малки сгради, които приличали на мънички храмове. Всяка се нарича θησαυρός, съкровищница. Гръцките градове ги строели, за да пазят скъпоценните дарове, които принасяли на Аполон. Град, спечелил битка, често изпращал част от плячката, тоест нещата, взети от врага.

Най-добре запазената сграда в Делфи е Съкровищницата на атиняните. Тя е от бял мрамор от остров Парос. Павзаний разказва, че атиняните я платили с плячката от битката при Маратон през 490 г. пр. Хр., така че вероятно е построена скоро след битката. Върху каменна основа до нея още личат думите: „Атиняните на Аполон, от мидийците, от битката при Маратон.“ Мидийците били персите. Някои археолози обаче смятат, че по стила на скулптурите си тя е малко по-стара, от около 500 г. пр.н.е.

Жителите на остров Сифнос били богати благодарение на мините си. Около 530–525 г. пр. Хр. те построили съкровищница изцяло от мрамор. Две женски статуи държали входа ѝ вместо колони, а релефите ѝ били оцветени в синьо, червено, зелено и златно.

През 479 г. пр. Хр., след Гръко-персийските войни, гръцките градове, които се били заедно, поставили златен триножник върху бронзова колона от три преплетени змии. Тази Змийска колона била отнесена в Константинопол през 330 г. сл. Хр. Тя и днес стои в Истанбул, а през 2015 г. в Делфи била поставена нейно бронзово копие.

В горния край на Свещения път се издигал ναός, храмът на Аполон. Храмът, който виждаме днес, не е първият. По-ранен храм бил завършен през 510 г. пр. Хр., но земетресение го разрушило през 373 г. пр. Хр. Гръцките градове отново събрали пари и новият храм бил завършен през 334–333 г. пр. Хр. Вътре гърците пазели статуята на бога и камъка омфалос. Днес можеш да видиш голямата му каменна основа и няколко от колоните му.

Над храма е θέατρον, театърът, с 35 реда каменни седалки. Побирал около 4500 души. Около 160 г. пр. Хр. царят на Пергам Евмен II платил строителни работи по него.

Още по-нагоре, близо до върха, е στάδιον, стадионът. Пистата му е дълга около 178 метра и това е най-добре запазеният древен стадион в Гърция. Тук атлетите тичали на Питийските игри, големите игри на Делфи. Победителите не получавали пари: наградата им била венец от лаврови листа.

Под главното светилище, на място, наречено Мармария, стои Толосът – кръгла мраморна сграда от 380–370 г. пр. Хр. Никой не знае със сигурност за какво е служела.

След древността върху руините израснало село на име Кастри. През 1892 г. Френската археологическа школа в Атина започнала „Голямото разкопаване“. Къщите в Кастри били изкупени и съборени, а малка железница извозвала пръстта. Малко по малко съкровищниците, храмът, театърът и стадионът излезли на бял свят.

През 1903 г. за находките бил открит μουσεῖον, музей. Най-прочутата му статуя е Колесничарят, ἡνίοχος: бронзов младеж, който карал колесница. Владетел на Гела в Сицилия го посветил на Аполон след надбягване с колесници на Питийските игри, вероятно през 478 или 474 г. пр. Хр. Липсва му само лявата ръка, а очите му от бял емайл и камък и днес гледат посетителите. В музея можеш да видиш и омфалос, изсечен от камък и покрит с издълбана мрежа, като вълнената мрежа, която покривала свещения камък. Някога той стоял на върха на висока колона с три танцьорки (330–325 г. пр. Хр.).

През 1927 г. поетът Ангелос Сикелианос и съпругата му Ева Палмър организирали тук първите Делфийски празници с античен спектакъл. От 1987 г. Делфи е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. А водата на Касталския извор още тече.