Календарът и мерките в Древна Гърция

Представи си живота без часовник и телефон. Гърците са гледали нагоре. Новият месец, μήν, е започвал с новолунието и всеки е можел да го види. Земеделците са следвали звездите: поетът Хезиод (Дела и дни 615–617) им казва да помнят за оранта, когато залязват Плеядите, Хиадите и Орион.

През деня часовникът е бил сянка. Изправен показалец, γνώμων, е хвърлял сянка, която се е скъсявала към пладне и се е удължавала към вечерта, а дължината ѝ са казвали в стъпки. В една комедия на Аристофан (Жени в народно събрание 652) на един мъж казват, че ще отиде на вечеря, „когато сянката е десет стъпки“.

Херодот (2.109) казва, че гърците са научили показалеца и дванадесетте части на деня от вавилонците. Думата ὥρα първо е значела сезон или подходящ момент; значението „час“ се появява в елинистическата епоха. Онези часове не са били еднакви. Светлата част от деня се е делила на дванадесет части, затова летният час е траел по-дълго от зимния.

Дванадесет лунни месеца от 29 или 30 дни правят около 354 дни, с около единадесет по-малко от слънчевата година. Без поправка празниците биха се местили през сезоните. Затова Атина понякога е добавяла тринадесети месец, обикновено втори Ποσιδεών. Решавал е архонтът, изглежда доста безредно, а в Облаци на Аристофан (615–626) самата Луна се оплаква, че атиняните объркват дните. През 432 г. пр.н.е. астрономът Метон работи с цикъл от 19 години, защото 19 слънчеви години са много близо до 235 лунни месеца. Съвременните автори се разминават: едни казват, че го е въвел в атинския календар, други само че го е предложил, и не е ясно доколко длъжностните лица са го следвали.

Всеки град е имал свой календар. Договорът от 421 г. пр.н.е. (Тукидид 5.19) дава датата си два пъти: месец Ἀρτεμίσιος в Спарта и Ἐλαφηβολιών в Атина, а последните дни се броят обратно до края на месеца. Годините също не са имали номера. Тукидид (2.2) датира началото на войната чрез жрица в Аргос, ефор в Спарта и архонт в Атина, а после (5.20) предупреждава за такива списъци и брои лета и зими. Атина е имала и политическа година от десет πρυτανεῖαι, четири от 36 дни и шест от 35 (Атинска полития 43.2).

Ораторите в атинските съдилища са имали ограничено време, отмервано от κλεψύδρα, „крадлата на вода“: съд с тесен отвор отдолу. Атинска полития (67.2), от школата на Аристотел, дава времето в χόες, мярка за течности. Най-големите частни дела, над 5000 драхми, са получавали десет χόες и още три за втората реч. По-малките дела са получавали по-малко.

Истински часовник е запазен на фрагменти. В Атинската агора археолозите откриват глинен воден часовник от края на V в. пр.н.е., с белег ΧΧ за два χόες. Той е побирал около 6,4 литра и се е изпразвал за около шест минути. С такава скорост десет χόες са давали на оратора около половин час.

Гърците са използвали и думата ὡρολόγιον, „което казва часа“, както за слънчевите, така и за водните часовници. Кулата на ветровете в Римската агора в Атина е имала поне девет слънчеви часовника и голям воден часовник, днес изгубен. Датата ѝ не е записана: предположенията стигат от II в. пр.н.е. до около 50 г. пр.н.е. От същата дума идва всекидневното ρολόι, което по пътя е загубило първата си гласна.

Дължината е започвала от тялото. Херодот (2.149) дава веригата: една стъпка, πούς, е четири длани, а един лакът, πῆχυς, шест длани. Една ὀργυιά, разстоянието на разтворените ръце, е шест стъпки, а сто от тях правят един στάδιον, равен на шест πλέθρα. Значи един стадий е 600 стъпки. За дългите пътувания той добавя персийския παρασάγγης, 30 стадия (5.53).

Тези числа не се превръщат лесно в метри. Стадият е бил и надбягване, а гръцкото Министерство на културата дава дължината му в Олимпия: 192,28 м. Речникът на Триандафилидис дава 180–200 м за мярката. Учените още спорят кой стадий е използвал Ератостен, когато е измерил Земята: предлагани са 157,2 м и 166,7 м.

Думите живеят и днес, често по заобиколен път. Πούς дава πόδι чрез умалителното πόδιον, а στάδιο днес значи спортно съоръжение под влияние на френското stade, което също идва от гръцки. Μέτρον още е μέτρο, а мерната единица метър се връща от френското mètre. Месеците не оцеляват: днешният Ιανουάριος идва от латинското Ianuarius, не от Атина.