Антикитерският механизъм

Антикитера е малък скалист остров между Китира и Крит. През 1900 г. ловци на гъби от остров Сими откриват на морското дъно край брега му древен ναυάγιον, потънал кораб. През 1900 и 1901 г. Гръцката археологическа служба и гръцкият флот изваждат товара му. Това е началото на подводната археология в Гърция.

Корабът бил голям товарен кораб. Потънал е някъде между около 75 и 50 г. пр.н.е., вероятно на път за Италия. Превозвал е статуи от бронз и мрамор, като прочутия бронзов „Младеж от Антикитера“, а също стъкло, накити, легла и амфори.

Сред тези съкровища имало и няколко безформени буци корозирал бронз и дърво. Отначало никой не им обърнал голямо внимание. После, от 1902 г., изследователи в Националния археологически музей в Атина, като археолога Валериос Стаис, забелязали нещо странно: малки колелца със зъби, като във вътрешността на часовник. Това бил Антикитерският механизъм. Втори етап на гмуркания, през 1976 г., е подкрепен от кораба „Калипсо“ на френския изследовател Жак-Ив Кусто, а проучванията на корабокрушението продължават и днес.

Механизмът бил дървена кутия с бронзови плочи отпред и отзад. Вътре много бронзови зъбни колела, назъбени τροχοί (колела), въртели едно друго. Когато човек завъртял механизма с ръка, стрелки се движели по циферблатите.

Днес той е счупен на 82 фрагмента и е запазена само около една трета от него, включително 30 зъбни колела. Учените са погледнали вътре с рентгенови сканирания. Те смятат, че е показвал:

• отпред положението на Слънцето, на σελήνη (Луната) и на петте πλανῆται (планети), познати в древността, около кръг на зодиака;
• отзад циферблат ἡμερολόγιον (календар), основан на 19-годишен цикъл на Луната и Слънцето;
• циферблат за ἔκλειψις (затъмнението), основан на цикъл от 223 лунни месеца, който предупреждавал кога може да има затъмнения на Слънцето и Луната;
• малък циферблат с четиригодишния цикъл на големите игри, с имената ΟΛΥΜΠΙΑ, ΠΥΘΙΑ, ΙΣΘΜΙΑ и ΝΕΜΕΑ.

Плочите били покрити с хиляди мънички гръцки букви. Част от този текст била нещо като упътване, което обяснявало какво показва предната страна.

През 1959 г. историкът на науката Дерек де Сола Прайс написва статия, озаглавена „Древногръцки компютър“, и вестниците и до днес наричат механизма „първия компютър в света“. Тук трябва внимание. Той не е бил компютър като лаптоп: нямал е ток, памет, нито програма, която да може да се променя.

Учените го описват по-точно като аналогов астрономически изчислител, ὄργανον (уред) от зъбни колела. Всеки отговор бил вграден в броя на зъбите на колелата му. Например, ако едно колело направи един оборот, докато друго направи много, двете могат да подражават на различните скорости на Слънцето и Луната по небето. Като го въртял, човек можел да отиде напред или назад до всяка дата и да прочете къде трябва да са Слънцето, Луната и планетите.

Все пак това е била удивителна μηχανή (машина). Това е най-старото известно устройство, което превръщало научни теории за небето в движещи се зъбни колела. Но не всичко в съвременните модели е сигурно. Предната страна с планетите е силно повредена, а реконструкции като публикуваната през 2021 г. от екип на Университетския колеж в Лондон запълват празнините с внимателни, но спорни предложения. Някои изследователи дори са питали дали всички фрагменти са от едно и също устройство.

Никой не знае кой е построил механизма, а датата му се оспорва. Националният археологически музей го датира заедно с надписите му около 150–100 г. пр.н.е. по формата на буквите. Проучване на циферблата на затъмненията от 2014 г. твърди, че цикълът му започва през 205 г. пр.н.е.; авторите подчертават, че самият уред може да е направен по-късно.

С науката му често свързват две места. Римският писател Цицерон разказва за сфера, направена от Архимед от Сиракуза, която показвала Слънцето, Луната и планетите, затова някои учени мислят за работилница, продължила неговата традиция. Музеят посочва и остров Родос, където преподавал философът Посидоний. Циферблатът на игрите също дава следи: до четирите големи игри той назовава Наа в Додона и вероятно Халиеите, игри в чест на Слънцето на Родос. Това са разумни теории, не доказателства.

Днес фрагментите се пазят в Националния археологически музей в Атина, до статуите от същия кораб. Те са твърде крехки, за да пътуват, затова новите изследвания се правят със сканирания и с работещи модели от бронз, дърво или компютърна графика.