Народно събрание, Съвет и съдилища: институциите на Атина

Повечето подробности на тази страница идват от „Атинската полития“ (Ἀθηναίων Πολιτεία), съчинение от IV в. пр.н.е., приписвано на Аристотел или на неговата школа. Освен ако не е посочено друго, те описват Атина от този век, а простите препратки като 43.3 са към този текст.

Народното събрание, ἐκκλησία, е било отворено за възрастните граждани мъже: мъже с родители граждани и от двете страни, вписани в своя дем на осемнайсет години (42.1). По правило то е заседавало на Пникс, хълм на югозапад от Акропола. Събирало се е четири пъти във всяка притания, една десета от годината (43.3), значи около четирийсет пъти годишно. Едно от тези заседания е било главното, κυρία ἐκκλησία, което е гласувало дали длъжностните лица управляват добре и е обсъждало снабдяването с храна и отбраната (43.4).

Глашатаят е откривал дебата с въпроса τίς ἀγορεύειν βούλεται; („кой иска да говори?“), както припомня Демостен в „За венеца“ (18.170). Постоянните оратори са се наричали ῥήτορες. Обикновено се е гласувало с вдигане на ръка, χειροτονία, но закон, цитиран от Андокид (1.87), е изисквал 6000 граждани, гласуващи тайно, за мярка срещу едно лице. С времето участието е започнало да се заплаща: първо един обол, после три (41.3), а по времето на текста една драхма или девет обола за главното заседание (62.2).

Текстът извежда Съвета, βουλή, от Солоновия орган от 400 души (8.4), но някои историци се съмняват, че такъв орган е съществувал. Клистен го е увеличил до 500, по петдесет от всяка от десетте си нови фили (21.3). Съветниците, βουλευταί, са се избирали с жребий (43.2) и са можели да служат само два пъти (62.3), а Ксенофонт („Спомени за Сократ“ 1.2.35) намеква за минимална възраст от трийсет години. Заплащането им е било пет обола (62.2). Съветът е заседавал всеки ден освен в празниците (43.3), в Булевтериона на Агората.

Петдесетте мъже от всяка фила са председателствали поред за 35 или 36 дни. Тези πρυτάνεις са се хранели на държавна сметка в Толоса и са свиквали Съвета и народа (43.2–3). Един от тях, избран с жребий, е бил техен глава, ἐπιστάτης. За една нощ и един ден той е пазел ключовете на храмовете с парите и документите на държавата и държавния печат и никога повече не е можел да заема поста (44.1).

Голямата сила на Съвета е била подготовката. Народът не е можел да гласува нищо, което Съветът не е разгледал предварително и пританите не са обявили; който наруши правилото, е рискувал γραφὴ παρανόμων (45.4). Затова решенията, ψηφίσματα, са започвали с формулата ἔδοξε τῇ βουλῇ καὶ τῷ δήμῳ, „Съветът и народът решиха“ (Андокид 1.96). Съдебната му власт обаче е била ограничена. Някога е можел да налага глоби, затвор и смърт, докато народът не му е отнел това и не е дал последната дума на съдилищата (45.1).

„Политията“ казва, че народът е управлявал всичко „с решения и със съдилища“ (41.2). През V в. пр.н.е. Атина е имала 6000 съдебни заседатели, δικασταί (24.3). Заседателят е трябвало да е над трийсет години, да няма дългове към хазната и да не е лишен от права (63.3). Перикъл пръв им е платил (27.3–4), а по времето на текста заплащането е било три обола (62.2).

Съдилищата са се съставяли с жребий, κλήρωσις. Всеки заседател е имал плочка от чемшир с името си, името на баща си, дема си и буква от алфа до капа (63.4). Каменни машини за жребий, κληρωτήρια, са намерени на Агората и около нея, но внимавайте на изпит: Н. Папазаркадас (Център за елински изследвания, Харвард) отбелязва, че запазените екземпляри са от средата на II в. пр.н.е. и нито един не може уверено да се постави в IV в.

Частни искове до 1000 драхми са отивали пред 201 заседатели, по-големите пред 401 (53.3). Когато е трябвало да се определи наказание, всяка страна е говорила за определено количество вода, античния часовник (69.2). За да гласува, заседателят е вземал два гласа, един пробит и един плътен, и е пускал важния в метален съд, а другия в дървен (68.2–4). Преброяването е било публично, а при равенство е печелел ответникът (69.1). Бронзови гласове от IV в. пр.н.е. са намерени на Агората.

Най-старият съвет е заседавал на Ἄρειος πάγος, скалата на Арес, на северозапад от Акропола. Членовете му са били бивши архонти, и то пожизнено (3.6). „Политията“ казва, че някога е пазел законите и е движел повечето най-важни дела на града (3.6, 8.4) и че е ръководил държавата около седемнайсет години след Гръко-персийските войни (25.1).

При архонта Конон, през 462/1 г. пр.н.е., Ефиалт му е отнел „добавените“ правомощия, τὰ ἐπίθετα, и ги е дал на Петстотинте, на народа и на съдилищата (25.2). Същият текст казва също, че Перикъл му е отнел някои функции (27.1). Основният ни разказ е написан повече от век по-късно, затова трябва да се чете внимателно. Останали са му делата за умишлено убийство и нараняване, отравяне и палеж (57.3). Foundation of the Hellenic World добавя, че правомощията му постепенно са възстановени през IV в. пр.н.е.

Началото му принадлежи на мита. В „Евмениди“ на Есхил (681–690) Атина основава съда на πάγος Ἄρειος за първото дело за кръв и обяснява името с жертвоприношенията на амазонките на Арес там. Историята на съвременния съд разказва друга легенда: че боговете са съдили самия Арес на хълма. Нито един от двата разказа не дава надеждна дата на основаване.