Досократиците: от Талес до Демокрит

Почти нищо от написаното от тези мислители не е стигнало до нас пряко. Учените подреждат данните по стандартния сборник на Дилс и Кранц: B отбелязва фрагментите, цитираните думи на мислителя, а A – свидетелствата, разказите за него; по-нов сборник от Лакс и Мост излиза през 2016 г. Онези, които са ги цитирали, са избирали онова, което служи на собствените им доводи. Аристотел, основният източник за най-ранните мислители, ги описва със собствения си език: в Метафизика 983b нарича Талес ὁ τῆς τοιαύτης ἀρχηγὸς φιλοσοφίας, основателя на този вид философия. Това е преценка на Аристотел, а не твърдение на Талес.

И двете обичайни названия изискват предпазливост. „Досократик“ не е строго хронологичен термин: Демокрит, роден около 460 г. пр.н.е., е по-млад съвременник на Сократ, и някои учени избягват термина. И „философ“ е анахронизъм, защото тези хора вероятно не са употребявали думата като Платон и Аристотел. Той все пак може да се защити, защото Аристотел вижда в тях предшественици на едно непрекъснато изследване.

Аристотел казва, че тези ранни мислители са търсели τινα φύσιν, някаква природа, от която идва всичко останало, и я нарича ἀρχή, начало или принцип. За Талес от Милет това е водата. Причините, които Аристотел посочва, са догадки, отбелязани с ἴσως, „може би“ (983b), и е съмнително дали Талес изобщо е написал нещо. Херодот (1.74) казва, че той предсказал на йонийците затъмнение, но само с точност до годината. Съвременните изчисления го датират на 28 май 585 г. пр.н.е.; не е известно как би могъл да го направи, и някои учени се съмняват в разказа.

Анаксимандър, също от Милет, избира τὸ ἄπειρον, безграничното; какво точно е имал предвид, е спорно. От книгата му е запазен един фрагмент, у Симплиций (VI в. сл.н.е.), който следва Теофраст и не използва кавички, така че никой не знае точно къде започва и къде свършва цитатът. Той описва как нещата загиват в онова, от което са възникнали, с езика на справедливостта и наказанието. Анаксимен предпочита въздуха, който се променя чрез сгъстяване и разреждане.

Днешният гръцки показва колко неравномерно оцеляват думите. Αρχή още значи начало, принцип и власт, а ἀήρ е станало αέρας, от винителния падеж ἀέρα. Но ὕδωρ на Талес отстъпва мястото си на νερό, от νηρόν, „свеж“, засвидетелствано за вода в късната античност; ὕδωρ живее в книжовни сложни думи като υδρογόνο.

Хераклит от Ефес, действал около 500 г. пр.н.е., започва книгата си с λόγος, дума, която може да значи изказване, обяснение или основание. Всичко, казва той, става според този λόγος (γινομένων γὰρ πάντων κατὰ τὸν λόγον τόνδε, B1), но хората не го разбират. В B30 той казва, че никой бог и никой човек не е създал този κόσμος, който винаги е бил, е и ще бъде огън. Тук κόσμος означава подреден свят.

Формулата πάντα ῥεῖ не е сред запазените фрагменти. Платон пише πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει, „всичко отстъпва и нищо не остава“ (Кратил 402a). От три изречения за реките Stanford Encyclopedia of Philosophy приема само B12, където все различни води текат върху влизащите в едни и същи реки, и твърди, че картината на Платон вероятно се основава на погрешен прочит на този фрагмент.

Парменид от Елея, роден около 515 г. пр.н.е., ако диалогът на Платон е надежден, тръгва по друг път. От поема в хекзаметър, може би от 800 стиха, са останали около 160, най-вече чрез по-късни автори като Секст Емпирик и Симплиций. Една богиня доказва, че онова, което е, не може да дойде от онова, което не е: раждането и унищожението са изключени, а мярка за истината е разумът, не сетивата.

Няколко по-късни мислители обясняват промяната като смесване и разделяне на вече съществуващото. Емпедокъл от Акрагас, чието дело се датира към средата на V в. пр.н.е., назовава четири: земя, вода, въздух и огън. Неговата дума е ῥιζώματα, корени; Аристотел ги нарича στοιχεῖα, елементи (985a). Любовта ги събира, а Враждата ги разделя. Анаксагор от Клазомени, по-възрастен от Емпедокъл, но по-късен в делата си според Аристотел (984a), поставя νοῦς, ума, над всичко: в Федон на Платон (97c) Сократ си спомня как е чул да се чете от книгата му, че νοῦς е ὁ διακοσμῶν, онова, което подрежда всичко.

Аристотел (985b) назовава заедно Левкип и другаря му Демокрит: за тях елементите са τὸ πλῆρες и τὸ κενόν, пълното и празното. За Левкип се знае малко, а Демокрит от Абдера изглежда е систематизирал възгледите му; делото на Демокрит е запазено само в разкази от втора ръка, понякога ненадеждни. Диоген Лаерций (9.72) го цитира: νόμῳ ψυχρόν, νόμῳ θερμόν, ἐτεῇ δὲ ἄτομα καὶ κενόν, по условност студено, по условност топло, в действителност атоми и празнота. Ἄτομον буквално е онова, което не може да се среже, от ἀ- и τέμνω. Химичната теория на Далтон от 1808 г. възприема името, а опитите от 1897 г. насетне разкриват електрона, част от всеки атом. Името остава.