Гръцки думи, които промениха значението си от Античността

Гръцките думи могат да живеят много дълго. Изписването им често остава почти същото, но значението им може да се измести. Да вземем σχολή. За Платон и Аристотел тя означавала преди всичко свободно време, часовете, когато не трябвало да се работи. Днес гръцкият студент учи в σχολή на университет, като Ιατρική Σχολή, медицинския факултет, а детето ходи в σχολείο, на училище.

Или да вземем ἐκκλησία. В античните градове това било събранието на всички граждани. Днес εκκλησία означава църква. Когато службата свърши, гърците могат да кажат «Σχόλασε η εκκλησία», „службата свърши“. Това кратко изречение съдържа две от нашите думи: глаголът σχολώ, „свършвам работа“, е от същото семейство като σχολή.

Как се променя значението? Хората използват дума за нещо близко до старото значение и новата употреба постепенно надделява. ἐκκλησία била група свикани хора. Християните използвали думата за своята общност, а по-късно и за своята сграда. Затова една дума може да изглежда позната и пак да те изненада.

σχολή. Речникът Liddell–Scott–Jones (LSJ) започва със „свободно време“; Аристотел цитира пословицата οὐ σχολὴ δούλοις, „робите нямат свободно време“ (Политика 1334a). После думата преминала към онова, за което служело свободното време: ученото обсъждане, лекцията и след това групата слушатели. Съвременното значение „факултет“ е оформено по френското faculté и немското Fakultät. Старият смисъл живее в народното σχόλη, неработен ден.

πομπή. От πέμπω, „изпращам“: при Омир значела придружаване, а после тържествено шествие (Херодот 5.56, Тукидид 6.56). Официалното значение е живо: «η πομπή του Επιταφίου», шествието на Разпети петък. В народния език, обикновено в множествено число, πομπές са срамни неща. Античното πομπεύω вече можело да значи „обиждам с груби шеги“ (Демостен 18.124), защото такива шеги принадлежали на някои празнични шествия. В средновековния гръцки значело да развеждаш някого за публичен присмех и речникът на Триандафилидис извежда оттам значението на срам. Той не казва дали античните шеги са довели дотам.

ἰδιώτης. От ἴδιος, „собствен“: частно лице за разлика от заемащия длъжност (Херодот 1.59) или лаик за разлика от специалиста, «ἰατρὸς καὶ ἰδιώτης» (Тукидид 2.48). LSJ дава и „невежа“ (Демостен 4.35). На гръцки основното значение почти не се е преместило: ιδιώτης все още е частно лице, «Κράτος και ιδιώτες», „държавата и частните лица“. Психиатричният термин ιδιώτης е дошъл от френското idiot, от латинското idiota, което идва от ἰδιώτης.

Понякога една дума се разцепва на две. Античното δουλεία значело робство. В средновековния гръцки последните гласни се слели в една сричка и резултатът, δουλειά, днес значи работа или служба. Книжовната форма δουλεία запазила старото значение, така че новогръцкият има и двете, а речникът си играе с двойката: «Η δουλειά όταν καταπιέζει τον εργαζόμενο γίνεται δουλεία», „работата, която потиска работника, става робство“. LSJ отбелязва за δουλεία в Септуагинта и значението „платена служба“.

Понякога значението се стеснява. ἄγαλμα било слава или радост при Омир, после дар, приятен на боговете, след това статуя на бог (Херодот 1.131) и после всяка статуя (Платон, Менон 97d). Днес άγαλμα е просто статуя: по-старите значения са изчезнали от всекидневната дума.

Понякога думата преминава към нещо съвсем ново. καιρός бил точната мярка, а после решителният момент. Значението на времеви период е елинистично, а значението време, климатични условия е средновековно: «Τι καιρό κάνει;», „Какво е времето?“. По същия начин ψάρι води началото си от ὀψάριον, умалително от ὄψον, готвена храна, която се яде с хляб. През елинистичната епоха придобила значение риба, а по-късно заменила ἰχθύς във всекидневната реч.

Речниците обикновено датират тези промени по епохи, а не по години, защото новото значение се записва едва след като хората вече са започнали да го използват.

Някои антични думи получили съвременното си значение от друг език. ὑπουργός значело „който оказва услуга“, помощник (Хипократ) или слуга (Полибий). Днес υπουργός е министър, значение по италианското ministro и френското ministre, помощникът на краля. ἄτομος значело „неразрязан, неделим“: άτομο като „лице“ следва френското individu, а атомът на химиците френското atome. Езиковедите наричат това семантична заемка: формата е гръцка, новото значение е внесено.

Ако учиш старогръцки или преминаваш от него към новогръцки, внимавай с тези лъжливи приятели:

• При Тукидид ἐκκλησία е събрание, никога църква.
• В гръцки вестник υπουργός е министър, а не помощник.
• В прогнозата καιρός е времето навън; при Пиндар това е моментът за действие.
• При Тукидид δουλεία е робство; в офиса δουλειά е просто твоята работа.
• При Платон σχολή е преди всичко свободно време, макар че вече може да значи обсъждане.

Най-сигурният навик е да търсиш думата два пъти: в LSJ за античния текст и в речника на Триандафилидис за днешната употреба, където бележката в края на всяка статия дава историята ѝ.