Философските школи в Древна Гърция: Академия, Ликей, Стоа, Градина

Между IV и III век пр.н.е. Атина станала град на философията. Млади мъже идвали от целия гръцки свят, за да слушат прочути учители. Четирима от тези учители основали школи, които просъществували векове.

Тогава школата не била сграда с чинове и звънец. Тя била група хора, учител и неговите ученици, които се срещали на едно и също място, за да разговарят, да четат и да задават въпроси. Затова всяка школа получила името на мястото, където се събирала:

• Ἀκαδημία, парк с гимназион, където преподавал Платон;
• Λύκειον, друг гимназион, където преподавал Аристотел;
• Στοά, покрита колонада с изрисувани стени на агората, където преподавал Зенон;
• Κῆπος, градина, където Епикур живеел с приятелите си.

Имената на тези места и днес са гръцки думи, а някои от тях са стигнали до много други езици.

Академията била сенчест парк на около 1,5 километра северозападно от центъра на града. Там имало гимназион, писти за бягане, олтари и маслинови дървета. Името ѝ идвало от местен герой, Ἑκάδημος, или Академ. Платон започнал да преподава там около 387 г. пр.н.е. и имал също малка градина в района. Датата е приблизителна: никой античен текст не посочва точната година.

Платон преподавал, като задавал въпроси и водел разговори, както правел собственият му учител Сократ. Математиката била много важна в школата. Една известна история разказва, че над вратата пишело „Да не влиза никой, който не знае геометрия“, но тя се появява едва около 750 години след Платон и повечето историци смятат, че е измислена.

Аристотел дошъл в Академията на около 17 години и останал там около двадесет години, до смъртта на Платон през 347 г. пр.н.е. Колко дълго е съществувала самата школа, е спорно. Често се казва, че е работила от Платон, докато император Юстиниан я затворил през 529 г., но историците отбелязват, че школата на Платон изглежда е престанала около 86 г. пр.н.е., когато римският пълководец Сула обсадил Атина, а по-късните атински платоници били нова школа.

Ликеят бил гимназион на изток от градските стени, между реките Илис и Еридан. Той получил името си от светилище на Ἀπόλλων Λύκειος, Аполон Ликейски. Атиняните се упражнявали и се срещали там много преди Аристотел.

През 335 г. пр.н.е. Аристотел се върнал в Атина и основал школата си в Ликея. Според Диоген Лаертий той преподавал, като се разхождал напред-назад с учениците си по περίπατος, покрита алея за разходка. По-късно последователите му били наречени перипатетици, περιπατητικοί. Учените не са сигурни дали името идва от самата алея, или от навика да се преподава в движение.

Ликеят бил място за изследвания. Членовете му изучавали растения, животни, времето, медицината, политиката и историята на философията и събрали много книги. След Аристотел школата била ръководена от колегата му Теофраст. През 86 г. пр.н.е. армията на Сула разрушила голяма част от Ликея.

През 1996 г. при строителни работи в центъра на Атина близо до улица Ригилис били открити древни стени. Ръководителката на разкопките ги определила като палестра на Ликея. Обектът е отворен за посетители от 2014 г., но все още не е публикуван изцяло.

Около 300 г. пр.н.е. Зенон от Китион, търговец от Кипър, започнал да преподава на агората, в Ποικίλη Στοά, Пъстрата стоа. Тя дължала името си на стенописите на Полигнот. Слушателите му били наречени Στωικοί, стоици, хората на Стоата. Стоиците учели, че ἀρετή, добродетелта, е единственото истинско благо и че мъдрецът живее в съгласие с природата и остава спокоен, каквото и да се случи. По-късни ръководители като Клеант и Хризип прославили школата, а римляни като Сенека я четели векове по-късно.

Епикур се върнал в Атина през 307/306 г. пр.н.е. и купил къща с градина, Κῆπος. Приятелите му живеели там с него и се хранели скромно. За Епикур целта на живота била ἡδονή, удоволствието, но той нямал предвид гуляите. В писмото си до Менекей обяснява, че удоволствието означава „тялото да не страда и душата да не е смутена“. Този душевен мир той нарекъл ἀταραξία. Най-важно било приятелството, а той пишел писма и на приятелки като Леонтион и Темиста.

Двете школи били съперници, но и двете задавали един и същ въпрос: как може човек да живее щастливо?