Дионисиите: празникът на театъра

Διονύσια били празниците на Дионис, бога на виното. Атина и околните ѝ земи имали няколко такива. През зимата, в месец посидеон (декември–януари), селата празнували Селските Дионисии. В комедията на Аристофан „Ахарняни“ земеделецът Дикеопол прави свой празник: дъщеря му носи кошница, робите му носят символ на плодородието, а жена му гледа от покрива.

Най-голям бил празникът Големите Дионисии, напролет, в месец елафеболион (март–април), в театъра на Дионис по склоновете на Акропола. Според традицията тиранинът Пизистрат го основал или разширил около 534 г. пр. Хр., но някои учени датират официалните театрални състезания около 501 г. пр. Хр., след падането на тираните. Той бил преди всичко религиозно събитие: закон, цитиран от Демостен (21.10), забранявал да се отнема имуществото на длъжник в дните на празника.

Според старо предание дървената статуя на Дионис дошла в Атина от Елевтери, на границата с Беотия (Павзаний 1.38.8). Преди празника я отнасяли в храм извън града и я връщали на светлината на факли. В голямото шествие, πομπή, имало кошници, вино, символи на плодородието и бикове за жертвоприношение, а спонсорите вървели в най-хубавите си дрехи.

Есхин (3.67) споменава προαγών, „предсъстезание“, на осмия ден от месеца. Той припомня също (3.154), че по-рано, точно преди трагедиите, глашатай извеждал младежи, чиито бащи били загинали във война. Законът у Демостен изброява шествието, момчешките хорове, веселото гуляйджийско шествие (κῶμος), комедиите и трагедиите. Отвъд това програмата е несигурна: съвременни автори говорят за пет или седем дни, а историкът М. Л. Деймън предупреждава, че не знаем колко дни е траел празникът.

Празникът бил ἀγών, състезание. Атинските племена осигурявали спонсори за хорове от мъже и момчета („Атинска полития“ 56.3), които изпълнявали διθύραμβος, химн за Дионис. Античните сведения сочат петдесет мъже в такъв хор. Състезавали се трима трагически поети, всеки с три трагедии и една сатирова драма, макар че правилата се променяли с времето.

Архонтът, висш служител, избирал трима от най-богатите граждани за χορηγοί на трагедията, а по-рано и петима за комедията. Всеки плащал за обучението и екипировката на един хор. Съдиите обикновено се избирали с жребий, но Плутарх („Кимон“ 8) разказва как една година архонтът накарал десетте стратези да съдят вместо тях, и младият Софокъл спечелил. Не знаем точно как се решавали наградите. Имало първо, второ и трето място, а името на спонсор победител можело да бъде записано върху камък.

Една известна поговорка твърдяла, че трагедията „няма нищо общо с Дионис“. За сюжетите това било почти вярно: както отбелязва Деймън, от тридесет и трите запазени класически трагедии всички освен една разглеждат митове, в чийто център не стои той. Учените още спорят доколко драмата изобщо е излязла от неговия култ. Публиката била голяма, хиляди хора. Когато Сократ при Платон говори за „повече от тридесет хиляди гърци“, които се възхищават на поет победител („Пир“ 175e), това е закачлив комплимент, а не преброяване.

Думите на празника още се използват. χορηγός днес е спонсор на художествено или спортно събитие. Критиците и днес могат да „пишат διθυράμβους“ за спектакъл, който обичат. αγώνας може да е футболен мач, κριτής оценява конкурс, а πομπή е тържествено шествие, като това на Επιτάφιος по улиците.