Древногръцкият театър: трагедия, комедия и маски

Гръцкият театър се ражда в Атина през VI век пр. Хр. Пиеси не се играели всеки ден. Те били част от големи религиозни празници в чест на Дионис, бога на виното и на театъра. Най-важният от тях били Великите Дионисии, чествани всяка пролет. Към 534 г. пр. Хр. театърът вече бил част от празника, а старо предание разказва, че поет на име Теспис спечелил първата награда за трагедия.

Ходенето на театър приличало малко на днешен голям финал. Хиляди хора идвали и от сутринта седели на открито, гледайки пиеса след пиеса. Поетите се състезавали с нови пиеси, а съдии избирали победителите. Имало два основни вида: трагедия (τραγῳδία) – сериозна история за герои и богове, която често завършва със страдание, и комедия (κωμῳδία) – забавна пиеса, която осмивала политици, поети и обикновени атиняни.

Гръцкият театър се строял на склона на хълм, под открито небе. Имал три основни части и имената им и днес са гръцки думи:

• θέατρον (театрон), „мястото, откъдето се гледа“, бил извитият склон, където седяла публиката.
• ὀρχήστρα (орхестра), „мястото за танц“, била равната площадка долу, където хорът пеел и танцувал.
• σκηνή (скене) била сградата зад орхестрата. Отначало думата означавала „палатка“. В нея актьорите сменяли маски и костюми, а вратата и плоският ѝ покрив можели да станат част от пиесата.

Театърът на Дионис в Атина се намира на южния склон на Акропола. През V век пр. Хр. зрителите седели на земни насипи и дървени пейки. Приблизително между 338 и 326 г. пр. Хр., когато политикът Ликург ръководел финансите на града, театърът получил каменни редове за зрителите и каменна сграда на сцената; повечето от това, което посетителите виждат днес, е от онова време. Театърът в Епидавър, построен през IV век пр. Хр., побирал около 12 000 души (според някои оценки 14 000). Извитите му редове връщат гласа на актьорите към публиката и затова той е прочут с акустиката си.

Всеки изпълнител носел маска, наречена πρόσωπον – същата дума като „лице“. Маските се правели от леки материали (един комически поет споменава ленена маска), затова ги познаваме главно от рисунките върху вази и от малки глинени фигурки. Маската веднага показвала кой е героят: цар, старец, млада жена, бог. Аристотел отбелязва, че комическата маска била грозна и изкривена, но не изразявала болка.

Играели само мъже, които изпълнявали и женските роли. Аристотел (Поетика 1449a) казва, че Есхил увеличил броя на актьорите от един на двама, а Софокъл – на трима. Благодарение на маските трима актьори можели да си поделят всички роли с текст в една пиеса. Актьорът се наричал ὑποκριτής – „този, който отговаря“ или „който тълкува“. В новогръцки υποκριτής е преди всичко лицемер, някой, който се преструва; обичайната дума за актьор е ηθοποιός.

До актьорите стоял χορός, хорът: група, която пеела и танцувала заедно в орхестрата и коментирала историята. В трагедията той имал от дванадесет до петнадесет членове; смята се, че Софокъл определил броя им на петнадесет.

Тримата големи трагически поети, чиито пиеси са запазени, са Есхил, Софокъл и Еврипид. Пиесите им преразказвали митове, например за завръщането на Агамемнон от Троя или за съдбата на Едип, и поставяли трудни въпроси за справедливостта, властта и боговете. Състезание за комедия започнало на Великите Дионисии през 486 г. пр. Хр. Най-известният комически поет е Аристофан, който осмивал по име водачите на Атина, докато градът воювал. По-късно, по времето на Менандър, комедията се обърнала към всекидневни семейни истории – предци на днешните ситкоми.

Гръцкият театър е жив и днес. През 1938 г. Електра на Софокъл става първото съвременно представление в античния театър на Епидавър, а от 1955 г. Фестивалът на Атина и Епидавър поставя там всяко лято антични пиеси. Гърци, които никога не са учили старогръцки, познават думите на театъра: купуват билет за θέατρο, гледат σκηνή, слушат ορχήστρα и говорят за τραγωδία или κωμωδία.