Панатинеите

Панатинеите, τὰ Παναθήναια, почитаха Атина, богинята на града. Всяка година имаше по-малък празник, а на всеки четири години идваше много по-голям, Големите Панатинеи. Той се падаше през месец хекатомбеон, около юли и август.

Какво правеха хората? Вървяха заедно в дълго шествие, πομπή, от Керамик през Агората до Акропола. Момичета от видни семейства служеха на богинята, а дъщерите на μέτοικοι, чужденците, живеещи в Атина, носеха столчета. Водеха и животни за жертвоприношение. Закон от около 335–330 г. пр.н.е. за годишния празник нарежда месото да се раздели между атиняните. На Големите Панатинеи имаше и състезания по музика, спорт и конни надбягвания.

Кой го започна? Плутарх казва, че героят Тезей създал тази обща жертва, когато обединил жителите на Атика в един град, но това е легенда. Музеите обикновено свързват големите състезания с преустройство на празника през 566 г. пр.н.е.

В центъра на Големите Панатинеи стоеше дар, πέπλος, изтъкана одежда за Атина. Сайтът на гръцкото Министерство на културата за фриза на Партенона казва, че я тъкали със златна нишка арефорите и ергастините и я носели като платно на кораб с колела. Сократ при Платон казва, че била пълна с извезани сцени на битки между боговете (Евтифрон 6b–c). Пътешественикът Павзаний видял край Ареопага кораб, направен за шествието (1.29.1). Някога Съветът оценявал рисунките на одеждата, докато тази работа не преминала към съд (Атинска полития 49.3).

Шествието можеше да стане и политическо. Тукидид (6.56–58) разказва как Хипарх, брат на тирана Хипий, обидил Хармодий: поканили сестра му да носи кошница в шествие, а после я отпратили. Хармодий и Аристогитон изчакали Големите Панатинеи, единствения ден, когато гражданите можели да се съберат въоръжени, без да будят подозрение. Те убили Хипарх, докато подреждал шествието. Обичайната дата е 514 г. пр.н.е.

Десет длъжностни лица, ἀθλοθέται, ръководеха Големите Панатинеи. Атинска полития (60) казва, че те организирали шествието и състезанията и поръчвали одеждата и амфорите. Победителите по музика получавали сребро и злато, победителите в εὐανδρία, състезание по мъжко превъзходство, щитове, а победителите в атлетиката и конните надбягвания зехтин.

Зехтинът идваше от светите маслини на Атина, μορίαι, и същият текст казва, че унищожаването на такова дърво някога се наказвало със смърт. Той пълнеше голям съд, ἀμφορεύς, от близо четиридесет литра. Едната страна показва въоръжената Атина между колони с думите τῶν Ἀθήνηθεν ἄθλων, „от наградите от Атина“. Харвардските музеи на изкуството отбелязват, че победилите юмручни бойци получавали 60 амфори, но това число се опира на съвременни оценки: мъжката част от списъка с награди IG II² 2311 (около 375 г. пр.н.е.) е изгубена, а запазената дава 30 на момче, победило в юмручния бой. Учените спорят и дали тези „амфори“ били истински съдове или мярка за зехтин.

Място имаше и за Омир: ораторът Ликург казва, че закон нареждал епосите му да се изпълняват на всички Големи Панатинеи (Срещу Леократ 102). Около 330 г. пр.н.е. същият Ликург построил стадиона за атлетическите състезания.

Фризът на Партенона, дълъг около 160 метра, е поставен между 443 и 438 г. пр.н.е. Гръцкото Министерство на културата го описва като шествието на Големите Панатинеи, с музиканти, носачи на вода и на подноси и с предаването на одеждата в центъра на източната страна. Дженифър Нийлс вижда в десетте крави на южната страна ἑκατόμβη за Атина.

Не всички са съгласни. Джоан Конъли твърди, че фризът показва мит, цар Ерехтей, който принася в жертва дъщерите си, докато Нийлс и Евелин Харисън защитават панатинейското тълкуване. Доклад за симпозиум от 90-те години нарече позициите на Конъли и Харисън непримирими. Затова фризът е свидетелство за спор, а не снимка.

Голяма част от лексиката на празника е още в употреба. γιορτή, от ἑορτή, е празник, а също и имен ден, за който честитят приятелите. λάδι идва от ἔλαιον през ἐλᾴδιον. εκατόμβη още назовава древната жертва, но днес значи и огромен брой жертви, «εκατόμβες θυμάτων», значение, оформено от френското hécatombe.