Реформите на Клистен и раждането на демокрацията (508 г. пр. Хр.)

През 510 г. пр. Хр. тиранът Хипий, син на Пизистрат, е прогонен от Атина с помощта на Спарта. Тогава двама аристократи се борят за властта: Клистен от рода на Алкмеонидите и Исагор, син на Тизандър. Херодот (5.66) разказва, че губещият Клистен „привлякъл δῆμος в своята партия“ (τὸν δῆμον προσεταιρίζεται). „Атинската държавна уредба“ (Ἀθηναίων Πολιτεία 20–21) разказва същото и датира реформите в архонтството на Исагор, 508/7 г. пр. Хр.

Исагор отговаря, като призовава спартанския цар Клеомен. Клистен напуска града, а Клеомен прогонва седемстотин атински семейства, посочени от Исагор, и се опитва да разпусне Съвета (Херодот 5.70–72). Съветът отказва, народът въстава и Клеомен и Исагор са обсадени два дни на Акропола; на третия спартанците си тръгват с примирие. Клистен и изгнаниците са върнати. Каквито и да са били личните му подбуди, програмата му е осъществена от народ, който току-що се е защитил с оръжие; затова много историци говорят по-скоро за народна революция, отколкото за реформа, спусната отгоре.

Клистен заменя четирите стари йонийски фили с десет нови (φυλαί). Всяка получава името на герой, все от Атика с изключение на Аякс (Херодот 5.66); според „Атинската държавна уредба“ (21.6) Пития в Делфи избира десетте от списък със сто имена. За да състави филите, той разделя Атика на три области, града (ἄστυ), крайбрежието (παραλία) и вътрешността (μεσόγειος), а всяка област на десет „третини“ (τριττύες). Всяка фила получава чрез жребий по една тритиа от всяка област (21.4). Така една фила смесва граждани, крайбрежни жители и селяни от вътрешността и никой местен клан не може да я владее.

Основната единица е демът (δῆμος), село или квартал на града. Обичайното съвременно преброяване, възстановено от по-късни списъци на Съвета, дава 139 дема; античните числа се различават, а бележката на Херодот (5.69), че Клистен разпределил „по десет дема“ на фила, още се обсъжда. Всеки дем има началник, δήμαρχος, и води регистър на членовете си, δημόται. Гражданите вече се назовават официално по дема, а не по бащата, за да не се различават новите граждани (21.4): Каликрат от дема Пеания, Καλλικράτης Παιανιεύς. Принадлежността е наследствена, така че едно семейство запазва дема си дори след преместване.

Новите фили стават скелетът на държавата. Старият Съвет на четиристотинте отстъпва място на Съвет на петстотинте (βουλή), по петдесет членове от всяка фила („Атинска държавна уредба“ 21.3), като всеки дем дава определен брой съветници. Съветът подготвя въпросите за Народното събрание. По-късно петдесетте съветници от една фила образуват за една десета от годината постоянния му комитет, πρυτανεία, но не е сигурно дали тази смяна води началото си от самия Клистен.

Следват и други мерки. През 501/0 г. пр. Хр. е въведена клетвата на съветниците и атиняните започват да избират десет стратези (στρατηγοί), по един от всяка фила (22.2). „Атинската държавна уредба“ (22.1) приписва на Клистен и закона за остракизма (ὀστρακισμός): веднъж годишно народът може да гласува, като пише имена върху черепки, за да отстрани някого за десет години. Законът е приложен за първи път едва през 488/7 г. пр. Хр. срещу Хипарх, син на Харм, роднина на тираните (22.3–4). Заради тази празнина от двайсет години и заради фрагмент от историка от IV век Андротион, който изглежда датира закона по-късно, някои историци се съмняват, че го е въвел Клистен.

Основал ли е Клистен демокрацията? Херодот, който пише около две поколения по-късно, го нарича човека, „който установил за атиняните филите и демокрацията“ (6.131: τὰς φυλὰς καὶ τὴν δημοκρατίην). Но думата δημοκρατία не е засвидетелствана по времето на Клистен и много историци смятат, че лозунгът от 508/7 г. пр. Хр. е бил по-скоро ἰσονομία, „равенство пред закона“ или „равен дял в политическия ред“. Думата се среща в атическата пиршествена песен за тираноубийците Хармодий и Аристогитон, които „направили Атина ἰσονόμους“, а самият Херодот хвали атинската ἰσηγορίη, равното право на слово, като причина Атина да укрепне след тиранията (5.78).

Важни са и границите. Участват само пълнолетните граждани мъже; жените, робите и метеците не, а архонтите все още идват от по-богатите класи. И все пак, като свързва гражданството с регистъра на местен дем, Клистен дава на обикновените атиняни място, глас и дял в длъжностите: основата, върху която е изградена демокрацията на Ефиалт и Перикъл.