Дракон и Солон: първите закони на Атина

Представи си град, в който само няколко богати семейства знаят правилата и в който същите тези семейства имат право да ги обясняват. Горе-долу такава е Атина през VII в. пр. Хр. Благородниците, εὐπατρίδαι, познават правото и казват какво означава то. Обикновените хора не могат да го проверят.

Около 621 г. пр. Хр., когато Аристехм е главният служител за годината (ἄρχων), атиняните възлагат на човек на име Дракон, Δράκων, да създаде закони. За първи път правилата са записани и всеки може да се позове на тях. Това е голяма промяна: законът вече съществува извън паметта на могъщите.

За тези закони знаем много малко. По-късните гърци ги помнят с едно нещо, със строгостта им. Аристотел пише в Политика (1274b), че в тях няма нищо забележително освен тежките наказания.

Прочутите истории идват от Плутарх, който пише векове по-късно. В неговия Живот на Солон (17) почти всяко провинение се наказва със смърт: умират безделниците, а също и онези, които крадат зеленчуци или плодове. Ораторът Демад се шегува, че законите на Дракон са написани не с мастило, а с кръв. Попитан защо, Дракон отговорил, че малките провинения заслужават смърт, а за големите не намира нищо по-тежко.

Историците са предпазливи. Foundation of the Hellenic World смята смъртта за всички престъпления за преувеличение и приема, че загубата на граждански права или изгнанието вероятно са били по-чести. Единственият закон, който наистина можем да прочетем, се отнася до убийството, φόνος, и е по-внимателен от легендата: „дори ако някой убие някого без умисъл, ще бъде изгонен“.

Атинска полития (7.1) казва, че този закон остава в употреба, когато останалите са изоставени; нарича правилата на Дракон θεσμοί, а тези на Солон νόμοι. През 409/8 г. пр. Хр. атиняните преписват закона върху каменна стела пред Царската стоа. Повреденият камък (EM 6602) е в Епиграфския музей в Атина, но издателите предупреждават, че не можем да знаем колко запазва от думите на самия Дракон.

Законите на Дракон не успокояват Атина. Според Атинска полития, приписвана на Аристотел (гл. 2), земята е в ръцете на малцина. Бедни селяни, ἑκτήμοροι, или „шестинари“, обработват земята на богатите срещу дял от реколтата, а заемите се гарантират със самото тяло на длъжника. Който не може да плати, може да бъде задържан заедно с децата си.

Около 594/3 г. пр. Хр. двете страни избират Солон, благородник със среден имот и поет, за посредник и ἄρχων. Първата му мярка е σεισάχθεια, от σείω „разтърсвам“ и ἄχθος „товар“. Дълговете са отменени, а заемът срещу личността е забранен (6.1). В стихотворение, цитирано в съчинението (12.4), Солон казва, че е изтръгнал граничните камъни, ὅροι, забити в Черната земя, някога робиня, а сега свободна, и че е върнал хора, продадени в чужбина, някои от които вече не говорят атически.

Подробностите са несигурни. Плутарх (15) съобщава, че Андротион вярва само в намаляване на лихвата, докато повечето автори говорят за пълна отмяна. Съвременните историци още спорят кои са били ἑκτήμοροι, какъв дял са плащали и какво са отбелязвали ὅροι, а Н. Г. Л. Хамънд защитава втори мандат, през 592/1 г. пр. Хр., за по-широките закони.

Съчинението казва, че Солон запазва четири класи според годишната реколта от земята: πεντακοσιομέδιμνοι, ἱππεῖς, ζευγῖται и θῆτες. Длъжностите отиват при първите три, според богатството. Θῆτες, наемните работници, могат да участват само в събранието и в съдилищата. Съчинението му приписва и съвет, βουλή, от 400 души (8.4). То посочва три мерки като най-демократични: без заеми срещу личността, правото на всеки да търси справедливост за пострадал и обжалването пред съда, ἡ εἰς τὸ δικαστήριον ἔφεσις (9.1).

Законите му са записани върху κύρβεις и поставени в Царската стоа. Съчинението казва, че са определени за сто години (7.2), Херодот казва за десет (1.29). След това Солон напуска Атина за десет години, за да не го притискат да ги променя. Никоя страна не е доволна: бедните се надяват на подялба на земята, а благородниците на стария ред (11.2).

Споровете продължават. На тридесет и втората година след законите му Пизистрат завзема Акропола (14.1). Атина става демокрация едва след Клистен, през 508 г. пр. Хр. Но думите остават: гърците и днес служат своята θητεία, дума, сродна с θῆτες, а парламентът им е Βουλή.