Атинската демокрация

Думата демокрация идва от гръцки: δῆμος – „народът“, и κράτος – „властта“. В древна Атина демокрация означавало, че самите граждани вземат важните решения. Те не избирали парламент, който да решава вместо тях. Събирали се, слушали речи и гласували.

Атина започнала да работи така след реформите на Клистен през 508/7 г. пр.н.е. Той разделил гражданите на десет нови фили, като смесил хора от града, от крайбрежието и от вътрешността, за да не може нито един род или район да господства над другите. Всяка фила изпращала петдесет мъже в нов съвет.

Това била пряка демокрация: всеки гражданин можел да участва лично. Но гражданин, πολίτης, бил само възрастен мъж от атинско семейство. Жените, чужденците, живеещи в Атина, и робите не гласували. Така атинската демокрация била власт на мнозина, но никога на всички.

Сърцето на системата било народното събрание, ἐκκλησία. От V в. пр.н.е. то заседавало на Пникс, хълм западно от Акропола: гражданите седели по склона, а ораторите говорели от каменна трибуна, βῆμα. През IV в. пр.н.е., според „Атинската държавна уредба“ от школата на Аристотел (43.3), то се събирало четири пъти във всяка десета част от годината, тоест около четиридесет пъти годишно. Всеки гражданин можел да говори и да прави предложения; обикновено се гласувало с вдигане на ръка.

Съветът, βουλή, подготвял работата на събранието. Имал 500 членове, по петдесет от всяка фила, избрани с жребий за една година. Петдесетте от всяка фила поред ръководели текущите дела за една десета от годината.

И правосъдието било в ръцете на обикновени граждани. През V в. пр.н.е. Атина имала 6000 съдебни заседатели (Атинската държавна уредба 24.3), а в съдилищата, δικαστήρια, решавали състави от стотици хора. Професионални съдии нямало: всеки говорел сам за себе си. Накрая всеки заседател тайно пускал в урна бюлетина, ψῆφος (буквално „камъче“).

Много атиняни смятали, че изборите облагодетелстват богатите и известните, затова повечето длъжностни лица се избирали с жребий, κλήρωσις, измежду гражданите, които се кандидатирали. Археолозите са открили на агората части от каменни машини за жребий, κληρωτήρια, от вида, който „Атинската държавна уредба“ описва за избора на съдебните заседатели. Длъжностите, които изисквали специални умения, преди всичко десетте стратези, στρατηγοί, се заемали чрез избори, и един стратег можел да бъде преизбиран година след година, както Перикъл.

Участието отнемало време, затова Атина плащала за него. Перикъл въвел заплащане за съдебните заседатели през V в. пр.н.е., а в началото на IV в. гражданите получавали пари и за присъствие в събранието: първо един обол, по-късно три (Атинската държавна уредба 27, 41.3).

Веднъж годишно събранието можело да реши и дали да проведе остракизъм. Всеки гражданин издрасквал име върху парче от счупен съд, ὄστρακον. Според Плутарх („Аристид“ 7) били нужни поне 6000 гласа, а най-често посоченият трябвало да напусне Атина за десет години, но запазвал имуществото си. Първият остракизъм се състоял през 488/7 г. пр.н.е.

Атинската демокрация била забележителна, но не била демокрация в днешния смисъл. След закона на Перикъл от 451/0 г. пр.н.е. гражданинът трябвало да има баща атинянин и майка атинянка (Атинската държавна уредба 26.3). Историците изчисляват, че в края на IV в. пр.н.е. е имало може би 30 000 пълнолетни граждани мъже, но числата са спорни. Жените, метеките (свободни чужденци, живеещи в Атина) и многобройните роби изобщо нямали глас.

Системата била и прекъсвана. През 411 г. пр.н.е. и отново през 404–403 г. пр.н.е., по време и след Пелопонеската война, малки групи олигарси завзели властта; вторият режим е известен като Тридесетте тирани. И двата пъти демокрацията била възстановена. Тя свършила през 322 г. пр.н.е., след като Атина загубила война срещу Македония: македонският пълководец Антипатър оставил пълни права само на мъжете с имущество над 2000 драхми.

Думите обаче оцелели. Гърците и днес гласуват с ψήφος, живеят в δήμος, тоест община, и изпращат своите депутати в Βουλή. А официалното име на страната съдържа най-старата дума от всички: δημοκρατία.