Остракизмът в Древна Атина

Дълги години Атина била управлявана от τύραννος (тиран). Тиранът бил един човек, който вземал цялата власт за себе си. Последните тирани били изгонени от Атина през 510 г. пр.н.е. След това атиняните не искали друг тиран.

Около 508 г. пр.н.е. един водач на име Клистен променил начина, по който се управлявала Атина. Той дал повече власт на δῆμος, тоест на народа. Това било началото на атинската демокрация. Според „Атинската полития“, древна книга от школата на Аристотел, Клистен създал и нов закон: закона за остракизма, ὀστρακισμός.

Идеята била проста. Ако някой човек станел твърде силен, гражданите можели да гласуват да го изпратят далеч, преди да се направи тиран. Същата книга казва, че законът бил използван за първи път през 488/487 г. пр.н.е., две години след битката при Маратон. Първият изгонен бил Хипарх, роднина на старите тирани.

Остракизмът имал две стъпки.

• Първа стъпка: веднъж в годината, в средата на годината, гражданите се събирали в своето народно събрание, ἐκκλησία. Там гласували с вдигане на ръка: „Искаме ли остракизъм тази година?“
• Втора стъпка: ако повечето кажели „да“, остракизмът ставал малко по-късно на агората, големия площад на Атина. Всеки πολίτης (гражданин) вземал ὄστρακον, парче от глинен съд, и надрасквал върху него името на човека, когото искал да изгони.

В Атина навсякъде имало счупени гърнета, затова те били безплатни и лесни за използване. Служители броели парчетата. Според писателя Плутарх трябвало да има поне 6000 гласа, иначе остракизмът не важал. Друг древен автор, Филохор, обаче казва, че срещу един човек трябвало да има поне 6000 гласа. Историците още спорят кой е прав. Човекът с най-много гласове трябвало да напусне Атина за десет години. Това било вид ἐξορία (изгнание).

Това не било наказание за престъпление. Човекът не отивал в затвора и запазвал къщата, земята и парите си. След десет години можел да се върне у дома.

Някои от най-известните мъже на Атина били изгонени с остракизъм. Един от тях бил Аристид, когото наричали „Справедливия“, защото бил много честен. Плутарх разказва история за неговия остракизъм през 483/482 г. пр.н.е. Един селянин, който не можел да пише, дал парчето си на човек от тълпата и го помолил да напише върху него „Аристид“. Човекът попитал: „Какво ти е направил Аристид?“ Селянинът отговорил: „Нищо. Дори не го познавам. Просто ми омръзна да слушам как всички го наричат Справедливия.“ Този човек бил самият Аристид и той написал собственото си име. Хубава история е, но историците смятат, че вероятно не е истина.

Аристид не останал далеч десет години. Когато персийският цар Ксеркс нападнал Гърция, Атина повикала изгнаниците обратно, за да помогнат. Няколко години по-късно с остракизъм бил изгонен и Темистокъл, героят от битката при Саламин.

Археолозите са намерили в Атина повече от 10 000 остракона, най-вече на агората и в Керамикос, квартала на грънчарите. На много от тях има име на човек и името на баща му. На някои има дори обидни думи! Последният остракизъм бил срещу политик на име Хипербол, между 418 и 415 г. пр.н.е. След това атиняните никога повече не го използвали.

Остракизмът свършил преди почти 2500 години, но думите му още са част от гръцкия език. Чуй ги:

• όστρακο (острако) днес обикновено означава черупка, например на мида, охлюв или костенурка. Археолозите го използват и за парче от древна керамика.
• οστρακισμός и εξοστρακισμός са думите, с които гръцките ученици наричат древното гласуване.
• εξορία и днес означава изгнание, когато те изпращат далеч от дома или от твоята страна.
• ψήφος е днешната дума за глас при избори. В старогръцки ψῆφος било малко камъче за броене и за гласуване. Глаголът ψηφίζω означава „гласувам“.

И българският език е взел думата: когато група отхвърли някого, казваме, че той е „подложен на остракизъм“.