Търговията, корабите и пристанището Пирея в Древна Гърция

В Атина е имало много хора и недостатъчно зърно, затова храната е трябвало да идва отдалеч с кораби. През IV век пр.н.е. ораторът Демостен казва на атиняните, че внасят повече зърно (σῖτος) от всеки друг народ. Казва и че от Черно море идва толкова зърно, колкото от всички други места заедно. Зърно идва също от Сицилия и Египет.

Корабите носят и много други стоки. В реч, записана от историка Тукидид, Перикъл се хвали, че плодовете на целия свят пристигат в Атина. Мястото, където стоките пристигат и се продават, се нарича ἐμπόριον, тоест търговско пристанище. Който купува и продава стоки далеч от дома си, е ἔμπορος, търговец. Гърците и днес използват двете думи: εμπόριο значи търговия, а έμπορος все още значи търговец.

Отначало атиняните държат корабите си във Фалерон, залив, открит за вятъра и вълните. Съвсем близо има по-добро място: Пирея (Πειραιεύς).

Около 493 г. пр.н.е. атинският водач Темистокъл започва да укрепява Пирея. Тукидид пише, че мястото му харесва, защото има три естествени пристанища. От 483 г. пр.н.е. той убеждава атиняните да построят и голям флот. Всяко пристанище има своя работа:

• Κάνθαρος, най-голямото, служи главно за търговия. Днешното централно пристанище е на същото място.
• Ζέα, което днес се нарича Πασαλιμάνι, вероятно е главната база за бойни кораби. Надписи от IV век пр.н.е. посочват тук 196 корабни навеса. В тези дълги покрити сгради, νεώσοικοι, стоят бойните кораби, извадени от водата.
• Μουνιχία, което днес се нарича Μικρολίμανο, има 82 корабни навеса.

През V в. пр.н.е. архитектът Хиподам от Милет планира града на правилни квартали. Историците спорят за точната дата. Между 461 и 457 г. пр.н.е. атиняните строят Дългите стени, дълги около 6 километра, от града до пристанището. Благодарение на тях храната може да стига до Атина по море, дори когато вражеска армия стои пред града. Когато Атина губи дългата война срещу Спарта през 404 г. пр.н.е., стените са съборени. Конон ги построява отново през 393 г. пр.н.е.

Търговският кораб (πλοῖον) плава бавно: най-голямата му скорост е около шест възела, тоест 11 километра в час. Много кораби носят товар (φορτίον) от 100 до 150 тона. Най-големите носят около 400 тона. Корабите плават главно през лятото, горе-долу от май до октомври.

Търговците обикновено взимат пари назаем, за да купят стоки, и после наемат място на кораб. Много собственици на кораби са чужденци, а не атиняни. Лихвите са високи, но търговецът връща парите само ако товарът пристигне невредим. Бурите и пиратите са истински опасности. Историците предупреждават, че знаем доста малко за тези хора.

В Пирея търговците показват стоките си на пазарно място, наречено δεῖγμα. Днес δείγμα значи мостра. Край Кирения на Кипър водолази откриват гръцки търговски кораб от около 300 г. пр.н.е. На него има стотици глинени съдове (ἀμφορεῖς), повечето от Родос, бадеми с черупките и поне 27 воденични камъка. Нищо не показва, че е пътувал за Пирея, но се вижда как е изглеждал истински товар.

През 86 г. пр.н.е. римският пълководец Сула превзема Пирея и го опожарява и този път стените не са построени отново. Пристанището се смалява, но корабите още използват безопасните му води. През Средновековието моряците го наричат Porto Leone, пристанището на лъва, защото на входа му стои огромен мраморен лъв. През 1687–1688 г. венециански флот отнася лъва във Венеция.

През 1834 г. Атина става столица на новата гръцка държава и пристанището започва да расте отново. През следващите години там се заселват хора от острови като Хиос и Хидра. Днес пристанището Пирея се представя като естественото пристанище на Атина и главния вход на Гърция. Оттук фериботи тръгват към островите, а контейнерни и круизни кораби идват от целия свят.