Триерата: гръцкият боен кораб

Думата τριήρης означава кораб с три реда весла. Триерата има тези три реда от всяка страна, един над друг. Горните гребци са θρανῖται. Под тях седят зигитите, а най-долу са таламитите.

Екипажът е около 200 души, а около 170 от тях са гребци. Другите са офицери, моряци, 10 войници и 4 стрелци с лък. Един флейтист дава ритъма, за да се движат всички весла заедно.

Началник е τριήραρχος, триерархът. В Атина той е богат гражданин. Трябва да екипира кораба и да се грижи за него, а на война може да го командва. За гребците има и κελευστής, офицер, който им дава заповедите. Гръцкият още пази тази дума: днес κελευστής е подофицер във флота, горе-долу като сержант в сухопътните войски.

Кои са гребците? Нашите източници не дават един отговор. Страница на гръцкото Министерство на културата казва, че вероятно всички са свободни атински граждани. При Тукидид (1.143) Перикъл говори за граждани, метеки (чужденци, живеещи в Атина) и чужди моряци. Тукидид споменава и роби при атинския флот в Сицилия (7.13).

Гребането е платена работа. За големия флот, изпратен в Сицилия през 415 г. пр.н.е., Атина плаща на всеки моряк по една драхма на ден, а триерарсите дават допълнителни пари на горните гребци (6.31).

Гребците носят собствените си неща. Тукидид (2.93) разказва за моряци от Пелопонес, които трябва да вървят пеша до морето, всеки с весло, възглавничка и кожена примка за веслото.

Най-вълнуващата му история е от 427 г. пр.н.е. Атина гласува да убие мъжете на Митилена, на остров Лесбос, а после променя решението си. Втора триера се втурва след първата. Екипажът яде ечемик с вино и зехтин, докато гребе, и спи на смени. Пристигат точно навреме (3.49).

Предната част на кораба е πρῷρα, а задната е πρύμνη. Отпред триерата носи оръжието си, тарана или ἔμβολον: остър дървен връх, покрит с бронз. Екипажът гребе бързо и удря вражеския кораб отстрани, за да го потопи. Триерата има и платна, но в битка най-важни са веслата. Ксенофонт (Анабазис 6.4.2) казва, че триера може да стигне с гребане от Византион до Хераклея за един дълъг ден.

Кой я е измислил? Тукидид (1.13) съобщава, че според преданието Коринт е първото място в Гърция, където строят триери. Казва също, че Аминокъл, корабостроител или ναυπηγός от Коринт, прави четири кораба за Самос, около 300 години преди края на Пелопонеската война. Това е около 700 г. пр.н.е. Историците още спорят: някои датират първите триери по-късно, а други смятат, че първи са финикийците.

През 483/482 г. пр.н.е. атиняните намират богата сребърна жила в Лаврион. Темистокъл ги убеждава да похарчат парите за кораби. През 480 г. пр.н.е. Атина има 200 кораба, най-големия флот в Гърция, точно навреме за битката при Саламин.

Дълго време учените спорят за триерата. Мнозина се съмняват, че кораб с весла на три нива наистина може да работи. През 1982 г. историкът Джон Морисън, корабният инженер Джон Коутс и Франк Уелш създават Trireme Trust, за да проверят идеята. Те използват древни текстове и изображения, като каменния релеф „Ленорман“.

Гръцките военноморски сили решават да построят кораба. Гръцки дърводелци работят в корабостроителница в Керацини, близо до Пирея, от 1985 до 1987 г. Корабът е дълъг 36,9 метра и широк 5,5 метра. През август 1987 г. получава името Ολυμπιάς.

От 1987 до 1994 г. доброволци гребат на него в шест изпитания в морето, със 170 весла на три нива. Изпитанията показват, че може да се гребе добре и бързо. През 1993 г. той е и на река Темза в Англия.

Морските му изпитания вече са свършили. През 2017 г. Trireme Trust заявява, че той вече не е достатъчно здрав за опити. Според гръцка новина през 1997 г. флотът решава да го използва само като експонат. Въпреки това през 2004 г. той носи олимпийския огън, а музеят на флота казва, че той още участва в чествания и прави пътувания с посетители. Флотът продължава да се грижи за него.