Граждани, метеки и роби в древна Атина

Представи си, че се разхождаш по пазара на Атина през V век пр.н.е. Всички изглеждат почти еднакво: прости дрехи, сандали, заети ръце. Но хората около теб принадлежат към три много различни групи.

Гражданите, πολῖται, бяха членовете на града. Само възрастните граждани мъже можеха да гласуват в народното събрание, да бъдат съдии или да заемат длъжност. Гражданите можеха и да притежават земя и къщи.

Метеките, μέτοικοι, бяха свободни чужденци, които бяха дошли да живеят в Атина завинаги. Работеха като търговци, грънчари, строители или банкери. Бяха свободни, но не можеха да гласуват и всяка година плащаха данък.

Робите, δοῦλοι, изобщо не бяха свободни. Принадлежаха на собственик като вещ и можеха да бъдат купувани и продавани. Готвеха, чистеха, обработваха нивите, правеха предмети в работилниците и копаеха в сребърните рудници.

Гражданството в Атина идваше по рождение, а не според мястото, където живееш. След закон, предложен от Перикъл през 451/0 г. пр.н.е., детето беше гражданин само ако и двамата му родители бяха атиняни (Атинската държавна уредба 26.3). Мъж, роден в Атина от баща чужденец, оставаше чужденец през целия си живот.

На осемнайсет години младежът се вписваше в своя δῆμος, своето село или квартал. Членовете на дема гласуваха под клетва: навършил ли е нужната възраст, свободен ли е и роден ли е в законен брак? Ако го отхвърлеха, можеше да се обърне към съд, но ако загубеше, го продаваха като роб (Атинската държавна уредба 42.1). Гражданството беше привилегия, която градът пазеше строго.

Атинянките също бяха гражданки и само майка гражданка можеше да роди гражданин. Но жените нямаха политически права: не гласуваха, не говореха в събранието и не заемаха длъжности. Така че онези, които наистина управляваха Атина, бяха малцинство от жителите ѝ: възрастните мъже от гражданските семейства.

Според византийския речник „Суда“ метек беше човек, който се е преселил от един град, за да живее постоянно в друг, а не минаващ гост. Мнозина идваха от други гръцки градове, други от Тракия, Финикия или Мала Азия, привлечени от търговията на Атина и нейното пристанище Пирея.

Метеките имаха задължения, но нямаха глас. Всяка година мъжът плащаше μετοίκιον, данък от дванайсет драхми, а самостоятелната жена шест; метек, който не платеше, можеше да бъде продаден („Суда“, по оратора Исей). Метекът се нуждаеше и от гражданин поръчител, προστάτης. Метеките не можеха да притежават земя или къща, освен ако градът не им даде това право като почит. Те воюваха: Тукидид (2.31) брои поне 3000 хоплити метеки при нахлуването в Мегара през 431 г. пр.н.е.

Някои метеки забогатяваха. Кефал дошъл от Сиракуза по покана на Перикъл, а семейството му имало работилница за щитове в Пирея. Синът му, логографът Лизий, по-късно разказал как Трийсетте тирани им отнели 700 щита и 120 роби през 404 г. пр.н.е. (Лизий 12.4, 12.19).

Робството беше нещо обичайно във всеки гръцки град и Атина не правеше изключение. Повечето роби бяха чужденци, пленени във война или купени от търговци. Работеха в домовете, по нивите, в работилниците и, при най-тежки условия, в сребърните рудници на Лаврион. Ксенофонт (За приходите 4.14) разказва, че пълководецът Никий някога имал хиляда души в рудниците и ги давал под наем за един обол на ден за всеки.

Колко роби имаше? Никой не знае със сигурност. Атеней (6.272c) съобщава за преброяване при Деметрий Фалерски в края на IV век пр.н.е.: 21 000 атиняни, 10 000 метеки и 400 000 роби. Историците спорят какво означават тези категории и мнозина смятат броя на робите за невероятно висок. Тукидид (7.27) дава по-скромна и по-сигурна следа: след 413 г. пр.н.е. над 20 000 роби избягали при спартанците.

Някои роби биваха освобождавани. Освободеният роб, ἀπελεύθερος, не ставаше гражданин, а минаваше при метеките и плащаше техния данък. Един враждебно настроен автор, наричан Стария олигарх, дори се оплаквал, че в Атина по дрехите не можеш да различиш робите, метеките и гражданите (Атинската държавна уредба 1.10).